Отпадането на млечните квоти в Европейския съюз от 2015 г. ще изправи фермерите от Общността пред нови предизвикателства, но същевременно ще отвори и нови възможности.
Премахване на ограниченията върху производството се очаква да доведе до значително увеличаване на предлагането на мляко още през първите две години. Фермерите в някои държави-членки планираха инвестициите си така, че с отпадането на квотите през 2015 г. да развият пълния си потенциал. Така например Ирландия смята да увеличи производството си на мляко с 50% до 2020 година. По-голямо предлагане се очаква и от Дания, Германия, Холандия, Полша, Обединеното кралство и Франция. Същевременно цената на мляко е във възходящата фаза на цикъла и много експерти очакват съществена корекция през 2015/16 година. Т.нар. „млечен пакет” (система от мерки, въведени през 2012 г., чиято цел е да защити производителите от резки ценови спадове като им даде повече пазарна сила в преговорите с изкупвачите на сурово мляко) трудно би могъл да се превърне в ефективна „спасителна мрежа”. Всички налични данни показват, че особено след 2006 г. цената на млякото в ЕС все повече следва световните пазари, макар и с по-слабо изразена волатилност. Или, ако можем да използваме думитена Christophe Lafougère от консултантска компания Gira „на път сме да станем свидетели на глобална цена на млякото”.
Последното е особено важно от гледна точка на факта, че консумацията на мляко и млечни продукти в Европа стагнира (нещо характерно за развитите държави) и за производителите от Общността става все по-важно присъствието на експортните пазари (основно Азия). Глобалното търсене ще се движи от развиващите се пазари, където растящото благосъстояние на населението води до промяна в потребителските нагласи. Така например потреблението на мляко само в Китай е нараснало с 317% за периода 1998-2013 г. и се очаква да се удвои до 2020 година. Т.е. за да бъдат реализирани нарасналите обеми, европейското млекопроизводство ще трябва да става все по-конкурентоспособно, особено в сравнение с основни износители като САЩ, Австралия и Нова Зеландия. Нещо, което ще бъде особено трудно с оглед на очакванията САЩ да постигнат пълна енергийна независимост по отношение на нефт и газ през 2016/17 г. и съответния риск от понижение на цените на суровините на световните пазари.
На този фон – отпадане на ограниченията върху производството и очертаващ се спад в изкупните цени, българските млекопроизводители изглеждат изправени пред перфектната буря. Със средна производителност от 3,6 тона краве мляко на година на животно (близо два пъти по-ниска от средната за ЕС), себестойността на българското производство е далеч от конкурентна. Близо 57% от животните остават във ферми от ІІІ група (неотговарящи на европейските изисквания). Едва 18% от всички 316 хил. млечни крави са под селекционен контрол – това са животните, за които се полагат системни грижи за увеличаване на продуктивността и тя доближава средните за ЕС нива. В този брой обаче се включват и нископродуктивни автохтонни породи. За съжаление, подпомагането в сектора изглежда не създава необходимите стимули за съществено подобрение нито в броя на животните, нито в средната продуктивност (с уговорката, че освен подпомагането от голямо значение е регулаторната база в сектора, а и други фактори, като наличие на земя и пр.). В периода 2009-2013 г., когато в млечното говедовъдство са влезли над 390 млн. лв. подпомагане от националния бюджет и от Европейския фонд за гарантиране на земеделието броят на животните и производителността остават сравнително постоянни.
2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | |
Млечни крави | 296 760 | 313 610 | 313 180 | 294 490 | 316 430 |
Производителност (тона/животно) | 3,51 | 3,48 | 3,49 | 3,6 | Н.д. |
Източник: МЗХ
Бъдещето пред сектора не изглежда розово и от обвързаното подпомагане, което трябва да стартира от 2015 г. с новата Обща селскостопанска политика, едва ли може да се очаква твърде много. Във всеки случай все по-важен изглежда въпросът трябва ли да се запази плащането на глава животно, или то да бъде обвързано с други критерии (количество изкупено и фактурирано мляко или с порода, селекционен контрол и пр.), така че да се създадат стимули за подобряване ефективността в сектора.
ИПИ ще продължи да следи и коментира актуалните проблеми на млечния сектор с оглед на очакваните промени от 2015 година.
Николай Вълканов