Много лозари се оплакват, че през тази година черно гниене напада лозята, което се дължи основно на промените в климата и допълнителната влага, която подпомага развитието на болестта. От 10 години черното гниене създава проблеми в Северна България, обяви доц. Николай Генов от Института по лозарство и винарство в Плевен. Според него при разработването на нови сортове, както и при наличните трябва да бъде направено изследване по повод устойчивостта на сортовете на болестта, тъй като през последните години тя става икономически фактор в отглеждането на грозде. Трябва да започне воденето на селекция сортове лози за чувствителност срещу черно гниене и антракноза, категоричен е той. Според него една от основните мерки е да се изчистват старите и заразени гроздове при провеждането на резитби на лозята. Отстранените растителни част трябва да бъдат заоравани или изхвърляни извън насаждението, категоричен е доц. Генов.
През тази година лозарите от Южна и Северна България се оплакват основно от разпространение на различни видове мани и гниене, като по-засегнати са десертните сортове лози, които се характеризират с по-тънка кожица на зърната. Според агрономи много важни в борбата с гъбните заболявания са зелените резитби. Филизенето, кършенето и премахването на излишната листна маса може да подобри проветряването и огряването на гроздовете и така да се намали тежестта на инфекцията или пък напълно тя да бъде предотвратена.
Основен проблем при борбата с черното гниене в лозето е липсата на регистрирани препарати за тази зараза, каза още доц. Николай Генов. Според специалисти по растителна защита препаратите на основата на миклобутанил биха свършили работа, но при биологичното производство трябва да се предприемат други мерки, като се използват само позволените мед или сяра. Ползи при борбата с гниенето има при използването на чист калций, категоричен е пък Милко Янев от АМВ Агро. С калций може да се пръска и по време на зреене, като препаратът прави кожицата на зърната по-здрава и в същото време може да се влияе и на популацията на дрозофила сузуки, допълва специалистът.
