Мравките в градината – приятели на почвата или врагове на реколтата?

Мариана Климентиева
Мариана Климентиева
4 Минути

Плюсове и минуси от присъствието им и как действат съвременните инсектициди срещу тях

Появата на мравуняци в градината е ясен сигнал за предстоящи предизвикателства пред всеки стопанин. Макар на пръв поглед да изглеждат безобидни, тези изключително организирани и лакоми насекоми бързо разрастват своите колонии, превръщайки се в упорит източник на главоболия. Борбата с тях изисква голямо постоянство, тъй като пълното им отстраняване е трудно постижимо, а присъствието им неизменно води след себе си и най-опасния спътник за растенията – листната въшка.

Балансът на силите: Ползи срещу вреди

Конфликтът между градинарите и мравките през последните години придобива мащабите на истинска война, захранвана от богатия асортимент от пестициди на пазара. Преди обаче да се пристъпи към пълно унищожение, е добре да се претеглят фактите от агрономическа гледна точка.

От една страна, подземният начин на живот на тези насекоми обогатява почвата по естествен път. Проучванията показват, че в зоните около мравуняците съдържанието на усвоим фосфор нараства близо десет пъти, а това на калий се удвоява – при това в перфектна за усвояване от корените разтворима форма. Допълнително, те действат като естествени санитари, унищожавайки гъсеници и други дребни вредители.

От друга страна, негативните последици често надвишават химическите ползи. Мравките не само не засягат листните въшки, но действат като техни активни покровители. Те буквално ги “отглеждат” и разселват по растенията, за да се хранят с отделяния от тях сладък нектар. Освен това мравките подкопават и компрометират визията на цветните лехи, тревните килими и алпинеумите. Тяхната разклонена мрежа от подземни тунели може да увреди кореновите системи и същевременно прави проникването на повърхностни препарати неефективно. Тъй като нападат и директно вегетативните части на растенията, те с право се окачествяват като сериозен неприятел в градината.

Химическото оръжие: Как действат съвременните инсектициди

Когато ситуацията излезе извън контрол, повечето готови решения в агроаптеките залагат на две ключови активни вещества: диазинон и хлорпирифос.

  • Диазинонът нанася директен и бърз удар върху нервната система на насекомите. Той блокира специфични ензими, което води до парализа и последваща смърт на вредителите. Предимството му е, че лесно се абсорбира от корените на културите, осигурявайки вътрешна защита на самото растение за период от две до три седмици.

  • Хлорпирифосът действа предимно по респираторен път, прониквайки през дихателната система на насекомите. Той също парализира нервната им дейност, като се отличава с висока стабилност в околната среда – веществото остава активно и защитава почвения слой в продължение на един до два месяца след третиране.

Алтернативни подходи за екологичен контрол

За стопаните, които избягват тежката химия, съществуват редица изпитани народни методи, базирани на силната чувствителност на мравките към специфични аромати. Около техните убежища могат да се разпръснат листа от анасон, нарязан магданоз, смачкани домати или дървени стърготини, напоени с пасиран чесън. Като силни репеленти действат още тютюневата пепел, терпентинът и растителното масло. Трябва да се има предвид, че мравките съзнателно избягват зони, в които растат естрагон и магданоз.

За предпазване на овощните насаждения и храсти, под тях може да се постави парче плат, напоено с малко керосин, чиято миризма ги държи на разстояние (без обаче да се прибягва до палене). Около насажденията с касис, френско грозде или къпини е изключително полезно да се засее невен – той привлича калинките, които са най-ефективният естествен хищник срещу листните въшки.

В крайна сметка, изборът на подход зависи изцяло от мащаба на проблема и личните предпочитания на стопанина. Своевременното ограничаване на мравките обаче е задължително, за да се гарантира здравето на растенията и сигурността на готовата продукция.

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
ЕТИКЕТИ:
Мариана Климентиева е магистър по „Журналистика“ в Софийски университет "Климент Охридски". Кариерата ѝ започва през 2004 г. Работила е за водещи печатни и онлайн издания, сред които в."Телеграф", в."Монитор", stolica.bg, economic.bg. Специализира в ресори като земеделие, икономика и актуални новини, като се стреми винаги да поднася задълбочена и обективна информация. В Аgrozona приоритет са й теми, свързани със съвременните тенденции в земеделието, устойчиво развитие, иновации в аграрните технологии и европейски политики за селските райони.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама