Смятам, че ЕК направи голяма грешка, че не е отдели внимание на този проблем, а именно да запознае европейските граждани и в частност отделните отрасли от икономиката до какви ползи и негативи би довело едно такова споразумение, заяви председателят на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) в България
“Острата реакцията срещу споразумението с Меркосур се дължи на липсата на информация и на един точен анализ точно до какво би довело то. Смятам, че ЕК направи голяма грешка, че не е отдели внимание на този проблем, а именно да запознае европейските граждани и в частност отделните отрасли от икономиката до какви ползи и негативи би довело едно такова споразумение.”
Това каза в предаването “Метроном“ на Радио ФОКУС председателят на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) и бивш министър на земеделието Венцислав Върбанов. Според него точно липсата на яснота води до страх, който бе изразен и в протестите на земеделските производителите.
“Крайният резултат е едно отлагане на споразумението във времето. Аз обаче оставам с едно усещане, че за пореден път земеделските производители бяхме употребени в голямата геополитическа игра поради липсата на достатъчно информация. Защото най-заинтересованите от липсата на това споразумение и отлагането на влизането в сила на споразумението са Китай, от който европейската икономика става все по-зависима,“ обясни той.
“Европейската индустрия е много притисната, защото ние сме зависими от енергоносителите, които пак вследствие на голямата геополитика сме принудени да захранваме индустрията със скъпоструващи енергоносители, което води до неконкурентоспособност,“ отбеляза още експертът, според когото споразумението с Меркосур ще даде възможност за излизане на новите пазари, от което ще се генерират повече приходи в икономиката на ЕС.
“Когато има повече приходи и по-сериозен бюджет, могат да се заделят и повече пари за отделните сектори, които така или иначе са субсидирани.“
По думите на Върбанов, в България зърнопроизводството, който е най-развитият отрасъл в сектор “Земеделие“ у нас, нямаше да бъде силно засегнато от това споразумение поради добрата конкурентоспособност на българските зърнопроизводители на международните борси. “Стоки, които евентуално биха влезли и биха упражнили някакъв натиск, са производство на меса, най-вече на говеждо и пилешко, производство на захар, на етанол. А това са производства, в които ние не сме много силни,“ посочи той и обясни, че има предпазни механизми при влизането на подобни стоки, които защитават местното производство от нанасянето на щети, които обаче не са разяснени и остават неясни за земеделците.
Според Върбанов не в споразумението с Меркосур проблемът, а в модела и структурирането на земеделието при нас. Това споразумение може да се окаже, че осветява именно този проблем, който е свързан с модела. “Когато си зависим от големи международни пазари, на които не си конкурентен, няма какво да направиш. В сектора се инвестира през всички години, но на практика ние сме силни в производство на суровини, чиято реализация не зависи от нас и сме в позиция, в която сме длъжни да приемем цените. Трябва да се мисли за преструктуриране и реформи и да се търси начин да има принадена стойност, която да остава тук, при нас.“
На 12-ото издание на Националната среща на земеделските производители, която ще се състои на 25 и 26 февруари, ще бъдат поставени и дискутирани всички тези проблеми, допълни Върбанов. “Целта на инициативата е да се срещнат хората, които определят и носят отговорност за определянето на политиката. Има представители на българския парламент и на други институции, както и хората, към които е насочена тази политика и самите производители. Получава се винаги една много ползотворна дискусия.“
