“Основният въпрос, който всички ние – органи на управление и земеделски производители следва да си поставяме, който и да е свързан с целите на ООН за устойчиво развитие, е по какъв начин българското производство може да бъде икономическо устойчиво, като същевременно спазва високи екологични стандарти, осигурява справедлива добавена стойност и доходи по цялата верига на стойността”, отбелязва зам.-министър Георгиева.
„Важно е да знаем по какъв начин ние комуникираме не само предизвикателствата, но и самите възможности, които агрохранителната верига би извлякла от тази трансформация. Трябва да се стремим към прозрачност и проследимост на продуктите, които нашите потребители консумират и възможност за избор на онези продукти и услуги в сектор „Земеделие“, за които има ясна информация на какви стандарти отговарят и дали са положени грижи към околната среда, към служителите и работниците и към начина на управление на производството“, разясни заместник-министър Таня Георгиева. Тя допълни, че в този контекст е много важно тясното сътрудничество и партньорство между различните участници по веригата – финансовите институции, технологичните компании, науката, както и знанията, свързани с информираността на фермерите и предприемачите.
„Това, което следва да подчертаем е, че освен многото ангажименти, изисквания, които са ново предизвикателство към агрохранителния сектор, ще се събират и обработват множеството данни, ще е нужно да се дефинират и готови решения не само по отношение на производството, но и за самите финансови институции, които ще отпускат средства за определени инвестиционни проекти“, обясни заместник-министър Георгиева.
В заключение тя посочи, че в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони са заложени интервенции и има достатъчно допълнителни и надграждащи инструменти на разположение, които подкрепят фермерите за трансформацията, както и за въвеждането на иновации.
