Ситуацията наистина е трагична, апелираме за максимално бърз прием по протоколите за напълно пропаднали площи, коментира Николай Колев от Съюза на Дунавските овощари
Без помощ от държавата следващата реколта отново е пред провал. За това алармираха представители на сектор “Овощарство” в сливенското село Гавраилово, където въпреки проблемите и лошото време днес се състоя двадесет и първото издание на традиционния празник “Златна праскова”.
Стопаните отчитат изключително тежка година, в която в края на март насажденията измръзнаха, а през миналата седмица пострадаха от градушка.
“Проблемите в Сливенски регион, Югоизточна България и в Северна България наистина бяха големи, нетипично по мащабите, коментира пред БТА Коста Петров, председател на Сдружението “Българска праскова” в Сливен. Очакваме може би 70-80 процента по-малко реколта от предходните години. Трудно е за оцеляването на нашите производители. Надяваме се на съдействието на министерството по отношение на пропадналите площи”.
“Ситуацията в нашия район е аналогична, особено между Русе и Тутракан”, каза Николай Колев, председател на Съюза на дунавските овощари. Имаше доста големи измръзвания по черешата, по прасковата, по крушата.
“Беритбена кампания почти няма, берат се малки количества през няколко дни”, заяви Живка Гроздева, представител на Асоциация на овощарите в България и земеделски производител от Карнобат. Не успяваме да удовлетворим интереса на потребителите, в търговската мрежа в момента има основно гръцка стока от праскови и нектарини. Цените се повишиха, но не в степен да компенсират огромните загуби на реколта. Качеството на плодовете бе компрометирано от градушките. Доста трудна и патова е годината за всички земеделски производители. Има стопани, които се опитват да продадат насажденията си. Важно е в разумни срокове да получим втората част от подпомагането, свързано с Украйна в рамките на този бюджет, в който беше обещано от служебното правителство”, посочи тя.
Сред другите проблеми на земеделските производители са кампанията за очертаване на земеделските площи, която по думите им, е протекла много трудно. Голяма част от тях не са успели да кандидатстват по новите схеми и мерки заради това, че разяснителната кампания не е била достатъчна, неизяснени въпроси е имало и в земеделските служби.
От браншовите организации смятат, че Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони е “изключително грешно направен, несправедлив, труден за използване”. Според тях планът трябва спешно да се промени, а промените трябва да станат факт до края на годината.


