Атанас Божков, председател на Съюза на производителите на комбинирани фуражи
Господин Божков, в момента в страната влиза изключително много украинско зърно – и хлебно, и фуражно без фитосанитарен контрол, какви опасности крие този безмитен импорт?
При липса на фитосанитарен контрол в България и съответно в Европейския съюз влиза зърно, което по неофициална информация е и от региони в Украйна, където има завишена радиоактивност.
Има опасност от внасяне в страната на амборозия (агресивен плевел), мораво рогче (паразитна гъба), както и от внос на зърно с тежки метали и пестициди, които не са разрешени за използване в Общността. При неосъществяване на контрол на границата на Република България, може да влезе опасно зърно в България.
Къде се изследват у нас земеделски стоки за радиоактивност и по-конкретно за зърното къде се правят подобни анализи?
Към момента единствената лаборатория, където се правят изследвания за радиоактивност е към АЕЦ Козлодуй. Лаборатория за радиоактивност на компетентния орган в България не знам да има, но е възможно да съществува такава. Зърното по принцип се анализира за тежки метали и за пестициди от контролните органи, но решението на Европейската комисия предвижда да бъде пуснат вноса от трета държава в Евросъюза без да се правят никакви анализи на входа.
Опасността е, че тази пшеница, царевица и каквото и да било зърно попадат в наши складове, където постъпва и българската реколта, която се прибира в момента. И не се знае дали различните видове пшеница ще бъдат смесени и съответно има опасност да влезе вносната суровина в агрохранителната верига за храна на хората и животните.
Има ли болести и неприятели, които са ликвидирани у нас и навлизат сега с украинския внос?
Има директива 20232, в която е посочено какви са нежеланите вещества, вредните плевелни семена, едно от които е амброзия. И там са посочени норми. При нас в момента при извършваните самоконтроли не е установено наличие на амброзия в зърнени суровини.
Какви опасности има за крайните потребители, ако попаднат на храни, произведени от замърсено зърно?
Опасно е, ако в производството влезе зърно, което съдържа нежелани вещества, като най-голямата опасност зависи от веществото, което е попаднало в храната. Тогава може да се стигне до натравяне на консуматорите. Ако има радиоактивност резултатите се усещат и след десетилетия.
Успяват ли българските животновъди да захранват стадата си с качествен фураж?
Цената определя качеството, но ние гарантираме, че произвеждаме безопасни комбинирани фуражи. Имаме самоконтрол за недопускане на нежелани вещества във фуражите.
Колко фуражни завода работят в нашата страна?
Имаме 210 фуражни завода като тук се включват и тези, които произвеждат смески с до три фуражни суровини без добавки и премикси. Основно заводите, произвеждащи пълноценни комбинирани фуражи са около 62, от които 42 са членове на Съюза.
Кои подотрасли в животновъдството са основно ваши клиенти?
Птицевъди, свиневъди, говедовъди, както и производителите, отглеждащи зайци и риби.
Има ли износ на български комбинирани фуражи?
Да, изнасяме наша готова продукция в Тюркменистан, до преди войната и в Руската федерация. Правим експорт и за Китай, от където има одобрени заводи за износ. Най-много има движение в рамките на Европейския съюз, като основно български смески се насочват към Румъния и Гърция.
В последно време се коментира усилено възможността да се тори със свински оборски тор, какво е вашето мнение като специалист, запознат с тази практика?
По време на специализации в Англия и САЩ съм виждал как се инжектира 20-30 см под земята. Това може да се изпълни и у нас. Така ще ползваме тор, който е минал процес на самопреработка и ще може да се инжектира в земята. В много държави се използва и компост за торене. Има много решения в тази посока.
