Според представители на Икономическия и социален съвет стопаните ще получават по-малко по най-предпочитаната зелена схема
„Проблемът с екосхемите е, че те станаха твърде много. Те са 10 в момента. И въпреки високият бюджет, който се отделя за тези екосхеми в рамките на директните плащания – 25% от пакета директни плащания трябва да бъде заделен за тях плащанията ще бъдат твърде малки“, коментира пред депутати в Комисията по земеделието, храните и горите Наталия Шукадарова от Икономическия и социален съвет по време на представяне на становището на съвета относно Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. Тя даде пример с една от най-масовите екосхеми – разнообразяване на културите, която е доброволна към момента и надгражда базовите изисквания и стопанствата над 300 дка ще трябва да отглеждат минимум 4 култури.
„Очаквахме, че това ще е най-популярната практика сред земеделските стопани, защото тя има възможност да обхване площите в цялото стопанство. Земеделските стопани, спазвайки изискване, имат възможност да получат допълнително подпомагане за всичките си площи. Всичките останали екосхеми касаят площта, върху която дадено изискване, зелено торене, намаляване на пестицидите, неизползване на глифозат, се концентрират върху определени площи и плащането се получава за тях. За съжаление, след като се запознахме с изпратения в ЕК стратегически план, ние виждаме че за тази екосхема – разнообразяване на културите, планираната ставка е 3,60 лв на дка“, допълни още Шукадарова. „И какво се получава в този момент – едни земеделски стопани, които досега са били изключително мотивирани да прилагат зелените директни плащания, са получавали по 13-14 лв допълнително на дка. Сега какъв е мотивът? Те ще получат основната ставка от 20 лв и едни допълнителни, ако положат усилия, 3,60 лв на дка, тоест доста под нивата, които са получавали досега“, коментира още експертът.
„Какво позеленяване очакваме, какви цели гоним да постигнем, при положение, че не сме достатъчно убедителни през земеделските производители с този тип подпомагане?“, логично попита Наталия Шукадарова.
Според нея всички стопани у нас през последната година освен за директни плащания на площ са кандидатствали и за зелените плащания, което показва, че те са успели да се справят със зелените изисквания, които се налагат допълнително към тях.
„Българските земеделски стопани имат високо ниво на земеделска култура и за тях тази екосхпема ще бъде по-лесно постижима, но трябва да се има предвид, че страна като Франция, оказа сериозен отпор още на базовото изискване за три култури в земеделските стопанства. Те не могат да се справят дори с това изискване. Това, че българските земеделци са на високо ниво в своята селскостопанска практика и могат да си позволят да приложат разнообразяване на културите в стопанството, не значи, че това е нещо лесно, защото във Франция има цели региони, където земеделските стопани гледат само и единствено една култура – царевица, и за тях прилагането на такива изисквания е немислимо“, заключи експертът от ИСС.
