При загробване на прасета от големите свинекомплекси, има голяма вероятност да се стигне до екокатастрофа за страната. Това каза пред „Агрозона“ д-р Румен Караманов. Той бе категоричен, че при загробването ще се замърсят почвите и подпочвените води. „Няма кой, как и по какъв начин да унищожи тези животни. Трябва да се копае и те да се загробват, но това ще доведе до катастрофа, защото няма да можем да обезвредим т.нар. високо-рискови продукти. Освен това екарисажите нямат ресурс да поемат толкова животни, те дори не работят в момента“.
Най-голямата заплаха е бързото и безконтролно разпространение на вируса АЧС на територията на страната, което заплашва промишления сектор на свиневъдството на България, допълни д-р Караманов.
Той коментира, че в България 1 % от прасетата се отглеждат в т.нар. “задни дворове”. Според закона, съществува допустим брой животни, съгласно Наредба 44 за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти , която е публикувана през 2006 г. “Към 2006 г. обаче не сме и допускали, че тази, някога позната като екзотична болест, АЧС ще стигне и до нас”. Д-р Караманов коментира още, че собствениците на животни тип “заден двор” не се съобразяват с факта, че наредбата допуска само прасета за угояване, а не майки за разплод, дейност, при която не говорим само за задоволяване нуждите на едно домакинство, а за бизнес.
Освен това той допълни, че браншът няма против отглеждането на прасета в лично стопанство, стига критериите и изискванията да са покрити и еднакви за всички в сектора, включително изпълнението на мерките за биосигурност. Към момента няма никакви мерки за биосигурност в заден двор, а това вече се превръща в риск за промишление свинеферми. Почти всички прасета, отглеждани в заден двор са с нерегламентиран произход, което прави незаконно тяхното отглеждане.
