Водата се използва в бита, индустрията, земеделието, за спорт, туризъм и транспорт. Във всичките си състояния, измерения и предназначения тя достига до човека като неин краен потребител и консуматор. Може да бъде колкото жизненоважна течност, толкова и опасен носител на различни форми на зарази и вируси.
В България съмнителното качество на питейната вода е често срещан проблем, при това в почти всеки регион на страната.
Неотдавна имаше кризисна ситуация с водата в обществените чешми на Горна Оряховица, която беше
бактериално заразена и негодна за пиене,
както и водата от единствената чешма във великотърновското село Габровци. „Каптажите на тези чешми са плитки и в тях попадат битово-фекални води. Ако общината не провежда обеззаразяване, проблемите ще продължат“, обясняват от местните здравни власти.
Наличие на бактерията ешерихия коли беше установено в проби от чешми в Брезнишко през лятото. В с. Красава освен бактерия ешерихия коли, във водата бяха открити и ентерококи.
Ешерихия коли съществува във вътрешните органи на животните и хората. Повечето от разновидностите не са вредни или в най-лошия случай могат да доведат до къси периоди с диария. Някои от щамовете обаче биха могли да предизвикат застрашаващи живота състояния, като абдоминални крампи, кръвозагуба и др.
В повечето случаи заразяването с ешерихия коли е резултат от употреба и консумация на замърсена храна и вода,
по-конкретно, необработеното на висока температура месо и сурови зеленчуци, което е още едно категорично доказателство за пряката връзка между чистотата на водата и устойчивите земеделски дейности.
Област Хасково се превърна в региона с най-сериозни съмнения за качеството на питейната вода. През последните години, редица институции и организации сигнализираха за повишено количество уран в състава на водата, а държавните органи проведоха десетки проверки и засилиха до максимална степен мерките за контрол на качеството.
Последните новини по темата дойдоха през декември, когато Районната прокуратура в Хасково прекрати наказателното производство за укриване на информация за наличието на високо съдържание на уран. Разследването е доказало, че
водата в града е безопасна за здравето
и не е налице неизпълнение на задължения и укриване на информация от длъжностно лице.
Експертите от БАН, изготвили комплексната експертиза по делото, са категорични, че изследваните води съответстват на изискванията, предвидени с Наредба № 9. От изисканата и получена в хода на разследването справка от Онкологичен диспансер – Хасково е установено, че ръстът на заболеваемост в изследвания период е отрицателен.
Изводът е, че не са настъпили немаловажни вреди за околната среда, живота и човешкото здраве.
Въпреки това, за хората в Хасково остават притесненията при ползване на водата от централната водопроводна мрежа за пиене и приготвяне на храна. В края на миналата година общинските съветници в града гласуваха допълнителни 135 хиляди лева за покупка на минерална вода за училища, детски градини и социални заведения.