Завръщането към природата и селото се превръща във все по-голяма амбиция за мнозина млади хора. Чистата храна, водата идваща директно от планината и въздухът, каращ белите дробове на всеки софиянец да изпаднат в екстаз са малка част от удоволствията предлагащи зелените кътчета в страната ни. Хубаво е да отидем там за ден два или седмица, но можем ли в действителност да станем истинска част от едно такова място?
Един такъв човек избрал новия-стар живот е Владимир Вътков. Младият мъж е прекарал по-голямата част от живота си в столицата. Шумът и мръсотията обаче, отказва него и съпругата му от светския начин на живот. От централната градска част на София днес те живеят в Троянския Балкан и по-точно в село Бели Осъм. Скрити от всичко на десетки декари чиста и свободна земя. Изборът на мястото не е случайно. Първоначалната идея е била място в Южна България, но малкото наличие на вода отказва двойката. „Търсехме място на което има водоизточници. Липсата на вода скоро ще стане голям проблем за човечеството.“, каза Владимир. Чрез сателити, те разглеждат всяка част на страната, предимно животновъдните бази, тъй като те са локализирани добре –имат ток и вода и са пригодени да бъдат доразвити.
Съвместната работа води до отлични резултати
Родом Владимир е от Плевен, целият си живот обаче прекарва в София. Сега обаче е гражданин на Бели Осъм и то вече пет години. Първата година след идването му се занимава само със строителни дейности. След като вече изгражда и реставрира част от сградите, купува осем овце. Веднага се сблъсква с множество трудности. Не след дълго разбира за Института по планинско животновъдство и земеделие в гр. Троян, където среща подкрепата на професионалисти в лицето на доц. д-р Иван Цочев. Съвместната им работа и ценните съвети на специалиста водят добри резултати.
От осем до осемдесет
Днес Въткови отглеждат 85 овце и няколко коня. Овцете са под селекционен контрол, а породата им е Тетевенска овца. 
Тя се характеризира с дълга вълна, която е много подходяща за честите валежи. Животните са много издръжливи на студ. Животните на Вътков имат възможност да бъдат изкарвани на разнообразна паша и са абсолютно свободни. Охраняват ги електропастир и три верни кучета. „Те са много важни. Практикуваме традиционен пасторализъм. Кучетата са постоянни спътници на овцете, реално овчар няма.“, добавя Владимир. Основна причина за избора на верните рошави другари, вместо пастир е, че няма хора за наемане, а тези които се занимават с овчарлък често не се отнасят отговорно към работата си.
От октомври женско царство в обора
Реализацията на продукцията прави основно чрез свои познати и близки. Всяка година в началото на октомври всички мъжки се заколват, а женските животни се оставят. От добрият климат и свободния начин на отглеждане, месото на животните става червено, като на дивеч. През почти цялата година овцете се изхранват сами, само през зимата се нуждаят от топлина и храна. Мляко не продават. Владимир споделя, че не отбива малките животни. „Ако се появи някакъв проблем „пресушавам“ овцата. В противен случай не го отделям.“ Загубата на мляко, не е чак толкова голяма, защото животните, които бозаят съзряват по-рано и раждат още в същата година.
