Ако не се постигне подходящ баланс между ресурсите и задълженията в Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., бъдещето на селското стопанство и селските райони в ЕС ще бъде несигурно. Това каза гръцкият министър на земеделието Ставрос Араховит в интервю за EURACTIV.com.
Араховит е категотичен, че новият модел на ОСП има ползи за страната му, но също така крие някои „капани“. „Най-голямото предимство е гъвкавостта. Фактът, че в предходните програмни периоди имахме „строги“ модели на ОСП, основаващи се предимно на нуждите на северните страни, създаде редица проблеми на практика. Едно от тях е дефиницията за пасище, която е била висяща в продължение на много години и беше решена едва през 2017 г.“
Въпреки това, недостатъците на новия модел на предоставяне на ОСП включват допълнителна бюрокрация за държавите-членки, категоричен е гръцкият министър. „Говорим за един напълно нов процес, който, за да успее, ще се нуждае от техническата подкрепа на службите на Комисията, както и преходен период за решаване на всички проблеми при неговото прилагане”.
Бюджетът на ОСП трябва да се запази поне на същото равнище като сегашния и след 2020 г. в реално изражение. Гърция, заедно с Франция, Испания, Ирландия, Португалия и Финландия, подписаха съвместна декларация относно многогодишната финансова рамка и ОСП, за да изразят разочарованието от намаляването на бюджета на ОСП. На по-късен етап Кипър и България също се присъединиха, припомни Араховит.
Гърция е на мнение, че ако се съкрати бюджета, не може да се гарантира достатъчността на безопасни и здравословни храни с високи стандарти за европейските потребители, опазването на околната среда и спазването на ангажиментите на Съюза в областта на околната среда, както и смекчаването на последиците от изменението на климата.
