Планински, пешеходен, велосипеден и круизен туризъм, наблюдение на птици и риболов – това са част от развлеченията, които предлага живописният пролом на река Дунав Железни врата, намиращ се на границата между Румъния и Сърбия, на около час и половина път с кола от ГКПП “Дунав мост 2” при Видин. Интересът на туристите към района се засилва и от изваяния в скалите образ на последния владетел на даките Децебал, както и от вдигащите адреналина моторни лодки за разходки.
Екскурзоводът и планински водач от Русе Михаил Михов разказва за БТА, че началото на живописния пролом е от град Турну Северин. В тамошния музей могат да се видят стари основи от първия мост над река Дунав в района – Траяновия мост, построен през 105 г. сл. Хр. с цел преминаване на римските легиони във вътрешността на тогавашна Дакия.
Може да бъде посетен и музеят, прикрепен към хидротехническото съоръжение “Железни врата-1”, където се слиза пет нива от входа към турбините на водно-електрическата централа.
“От Турну Северин пътят навлиза все повече във високите планини и скоро достига до малкия град Оршова. Още по-навътре, където са най-тесните места на реката, т. нар. Казани – “Малък” и “Голям”, и в последващите малки населени места усещането е, че сте в курорт – множество къщи за гости и малки хотели на самия бряг на Дунава, понтони, кафенета над водата, лодки, рибари. Широкото място между Големите и Малките Казани прилича не на река, а на езеро, побрано в гърлото на вулкан. Село Дъбова пък е накацало по склоновете на планината”, обяснява екскурзоводът, който е член и на туристическото дружество “Приста” в Русе.
55-метров барелеф в скала
привлича погледи
Една от атрактивните забележителности на района е барелефът на Децебал – последният владетел на даките, преди завладяването им от римляните през 2 в. сл. Хр.. Изображението на древния владетел е издълбано в скалите над страничен ръкав на Дунава. Барелефът е с височина 55 метра и е широк 25 метра, като това е най-високата каменна скулптура в Европа. Идеята за изграждането й е на румънския бизнесмен Йосиф Константин Драган. Извайването продължило 10 години – между 1994 г. и 2004 година. Повече от 1 млн. долара струвало извайването на лика в скалата, извършено от 12 скулптори-алпинисти. Образът така и не бил изпипан докрай, но това го знаят само местните жители.
“Впечатляващо”, казват пък туристите. А когато погледът им слезе от барелефа, очите срещат други очи – на собственици на моторни лодки за разходки. Един от тях е 47-годишният Дели Новаческу. Мъжът разказва, че от шест години се занимава с този бизнес. В района имало трийсетина лодки, като туристи, по думите му, за тях не липсвали. Сезонът за разходка по вода се открива през април и продължава до късна есен – докато е хубаво времето.
През оптускарския месец август посетителите в залива достигат до 4000-5000 на ден. Сред тях са румънци, българи, англичани, германци, разказва лодкарят. Цената за половинчасова разходка е 30 румънски леи, но не е строго фиксирана и подлежи на пазарлък.
Новаческу обяснява, че заливът, където се намира барелефа, се нарича Мраконя, като по времето на Чаушеску там е имало и пионерски лагер.
В лодката за разходка с мощен мотор капитанът предоставя спасителни жилетки на всички, подсигурява се допълнително и с туба, пълна с гориво. Новаческу успокоява по-притеснителите пасажери, че пътуването е безопасно. Обяснява, че е преминал курс за воден спасител и за водач на моторна лодка.
С лодка по вода
до входа на пещера
Тръгването е плавно, но след това носът на плавателния съд препречва погледа, като адреналинът се покачва с по-високата скорост на движение по вода. След известно време моторът отново пърпори леко – пред входа на пещерата Поникова. Там Новаческу обяснява, че името Малки и Големи Казани идва отпреди изграждането на хидровъзела “Железни врата-1”. Тогава нивото на Дунава било много по-ниско. По тази причина се образували водовъртежи във въпросните зони, а възрастните хора възприемали шума от завихрянията като от клокочещ казан.
Капитанът поема бавен курс към входа на пещерата, за да може пасажерите да надникнат любопитно в нея. Той обяснява, че е дълга 1660 метра, а двайсетина от тях са по вода и може с тесен плавателен съд да се стигне до намиращия се вътре бряг. По-големите авантюристи, които имат необходимата подготовка и екипировка, могат да изминат цялото разстояние от над 1,5 километра. Собственикът на плавателния съд казва, че обикновено туристите предпочитали да влизат по суша в пещерата, а долу при реката да ги чака лодка, която да ги върне обратно на брега.
Екскурзоводът Михаил Михов обяснява още, че планините в Румъния от пролома Железни врата на север са диви и гористи, а възможностите за практикуване на различни форми на приключенски туризъм са много и най-разнообразни.
От Агенцията за развитие на човешките ресурси в Русе информират, че посещенията на Турну Северин, Оршова и пролома Железни врата, както и на град Крайова са включени и в туристическа обиколка по западното поречие на река Дунав от българска и румънска страна. Маршрутът е част от дейностите по проект “Еко туризъм по Дунав”. Той е финансиран по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния, а един от партньорите по него е русенското сдружение с нестопанска цел.
От българска страна могат да бъдат посетени природен парк “Врачански балкан”, град Чипровци и манастирът “Св. Иван Рилски”, пещерата Венец и Белоградчишките скали. Целият трансграничен маршрут може да бъде изминат за три дни – с по една нощувка от двете страни на река Дунав.
