Климатичните промени са факт. Въздействието на човешката дейност върху природата е сериозно. Глобално затопляне може и да има, макар данните да са изключително противоречиви. Но влиянието на така популярните въглеродни емисии върху тези процеси е напълно илюзорно. Тази теза защити в интервю за Агрозона ученият Боян Киров, професор в Института за космически изследвания и технологии към Българска академия на науките. Той е ръководител на секция “Космически климат”.
“Нашата секция в института се занимава главно с наблюдение на слънцето, неговата активност, въздействието му в краткосрочен и дългосрочен план над всички обекти до, и на нашата планета. Т.е. ние работим върху космическото време и космическия климат, както правят много институции по целия свят в последните десетилетия. Именно активността на слънцето и неговото въздействие са основните генератори на климатичните процеси на Земята.”
НАСА прогнозира нова “ледена епоха” в близките години
Напук на твърденията на много учени, политици и икономисти от цял свят за глобално затопляне, в началото на октомври Американската агенция за космически изследвания НАСА съобщи, че според нейните прогнози, климатът на Земята рязко ще се застуди в близките години. От там казват, че според предстоящата активност на слънцето и наблюдения върху най-горните слоеве на земната атмосфера, можем да очакваме спад на температурите на нашата планета. Проф. Киров дава разяснение върху това противоречие.
“Основната величина, по която измерваме активността на нашата звезда са петната върху повърхността й. И наистина, както твърдят колегите от НАСА, се очаква минимум на слънцето в следващите години. Това неминуемо ще се отрази на климата на Земята и съвсем основателно можем да очакваме застудяване за определен период. Такива периоди е имало много пъти в историята и те съвпадат изцяло с научните изследвания. Но трябва да се има предвид, че медийните интерпретации повишават значително ефекта от въпросното застудяване, както и от разбалансирането на климата като цяло. Не може да се говори за “ледена епоха”, ако падне малко повече сняг на дадено място или пък температурите през зимата са с няколко градуса по-ниски. Също така не е правилно да се говори за глобално затопляне, ако например имаме 32 градуса за няколко дни през лятото в Канада. Тук вече излизаме от научните изследвания и модели и отчитаме изключително субективните фактори на персоналните усещания. Дефинираната климатична норма е 30 години. И когато казваме – “тази година беше много топла”, това не значи, че климатът се е променил”, твърди експертът.
Глобалното затопляне е реално само в “модифицираните модели”
“По международни споразумения повечето институти за метеорология в света са длъжни да предоставят реалните данни, които се събират за климата. Но те предоставят, меко казано, “модифицирани данни”, които съвпадат с политически желаните резултати. Но дори и да приемем, че данните са близки до реалните, те биват поставени в модели, които имат необходимите променливи, за да се постигнат тези резултати. Ще дам само един обикновен пример: как се връзват данните за температурата днес в София с теза от преди 100г.? Ако се прави директно, естествено че ще има големи разлики – тогава станцията е била извън града, а сега е вътре, в “Младост”. Всеки знае, че урбанизираните територии задържат топлината. Сега си представете какви разлики ще се получат, ако направим глобален модел и вземем такива данни от всички големи градове в света”, казва още ученият.
Според него, ако приемем, че глобалното затопляне наистина съществува, много лесно можем да открием причините за него. “Това основно е слънчевата активност. На второ място е човешката дейност – обезлесяването и замърсяването на атмосферата с различни елементи. Но тук искам да подчертая и да изразя собственото си и мнението на много други колеги – няма нито един научен факт, който да показва, че въглеродните емисии влияят върху глобалното затопляне. Всички, които правят модели за определяне на това, залагат в тях, че въглеродният двуокис задържа температурата и създава парников ефект – съответно такива са и резултатите”, обясни ученият. “Това не е неутрален модел, а модел създаден по презумпция и под формата на хипотеза. Защото това затопляне е само във формулите – нито един научен експеримент не е доказал, че въглеродните емисии във въздуха задържат топлина, особено що се отнася за такива малки количествени разлики. За сведение, в земната атмосфера най-голям парников ефект създават водните пари, които са в неизмеримо по-голямо количество от въглерода и са изключително динамични”, споделя Киров.
Земеделието печели от повишения въглероден двуокис в атмосферата!
“ТЕЦ-овете наистина замърсяват, като го правят с фини прахови частици и други газове. Съществуват химически, радиационни и други замърсители. Петролните продукти също имат негативни ефекти върху здравето и природата, но не и с въглеродни емисии. Просто защото, ако нарасне въглеродния двуокис в атмосферата, реципрочно ще нарасне и зелената маса на планетата. Все пак това е храна за растенията, те го консервират. В тази връзка земеделието и горите ще се облагодетелствани – звучи странно, но е факт. Така е устроена природата на Земята, тя се саморегулира. Задачата за България и за света е да запазим горите си, да развиваме научно обосновано и модерно земеделие и да пазим водите си от замърсяване, а въглеродните емисии са въпрос единствено от политическата и икономическата сфера”, категоричен е професорът.
Бележка: Европейският пазар на въглеродни емисии, който съществува вече 13 г., възлиза на 38 милиарда долара годишно. Засега обаче не са отчетени факти и наблюдения, които да показват положителен ефект от това върху климата и природата.
Автор: Васил Русев
