На европейско ниво се дебатира увеличаване на вноските на държавите-членки към бюджета на ЕС, като вероятно ръстът ще бъде до 13 %. Това каза министърът на земеделието Румен Порожанов в Комисията по земеделие и храни към НС. Причината е, че след Brexit в бюджета на ЕС ще влизат 12 млрд. евро по-малко годишно, а с разходите, свързани с миграция, сигурност и дигитализация, недостигът ще е между 20 и 24 млрд. годишно.
Не са еднозначни позициите на държавите-членки по темата за тавана на плащанията. Той се прилага у нас, но Чехия и Словакия са против него предвид факта, че имат много кооперативи. Против са и от Copa-Cogeca, а в новата ОСП се цели адекватно ниво на субсидиарност, за да могат държавите да имат възможност да избират своите политики по Първи и Втори стълб в рамките на европейските правила, по които в момента се работи. Водят се дискусии с цел да се предотврати субсидиарността да доведе до своеволия от страна на държавите-членки.
100 % подкрепа е получена за това директните плащания да останат като основен източник за подкрепа за доходите на земеделските стопани. Фонда за подкрепа на селските райони ще продължи да работи и през следващия програмен период, коментира министър Порожанов, относно обвързаната подкрепа, за която българските фермери настояват да остане. Германия е била против продължаването на обвързаната подкрепа заради страхове да не се изкриви пазарът от прилагането й. В крайна сметка обаче и страната е подкрепила продължаването. У нас около 13 % от бюджета за директни плащания се изплащат на земеделските стопани по споменатите схеми.
„Направихме всичко възможно нашето председателство да направи добре структурирани дебати и смятам, че това беше оценено“. Порожанов допълни, че е оптимист, че дори и финансирането на ОСП да бъде намалено това няма да доведе до щети за европейското земеделие.
