Родните гъби не могат да са конкурентни на пазара по две причини – от една страна заради евтиния и субсидиран внос на продукция от Полша, от друга страна – заради строгите изисквания на Агенцията по храните, каза за „Агрозона“ Камелия Парашкевова, заместник-председател на Съюза на гъбопроизводителите в България и производител на култивирани гъби. „Гъбата не е нито растение, нито животно, ние не влизаме в нито едно от техните определения и те ни третират по всичко, което е написано до момента. Дори изискват хигиена като в колбасарски цех, а гъбата расте от тор.“, коментира Парашкевова. При гъбите с пълна сила важи голямата болка на родните производители – доставките от други страни са в огромно количество и българският продукт се продава много трудно.
За гъбите няма субсидии
В Полша всеки изнесен килограм от културата се дотирал. В допълнение – производителите там получавали субсидии за дейността си. За сравнение българските гъбопроизводители не получават нито подпомагане от държавата, нито европейски плащания, каза Камелия Парашкевова.
Производството на гъби в селата трудно може да е източник на препитание, тъй като хората в българските села трудно могат да си позволят оборудване на гъбарник. Трудна е и реализизацията на производството. Регистрацията като земеделски производител не е достатъчна. За да продаде един стопанин гъбите си, му е необходим документ за произход на стоката, обясни Парашкевова. Секторът няма възможност за подпомагане и по ПРСР: „Тоест ние не може да кандидатстваме и за модернизиране на гъбопроизводството.“
Технологичното ниво на производството на печурки в Европа е много високо, оттам изключително високи са и добивите, които гъбопроизводителите в европейските страни получават.
Евтината полска енергия
Полската гъба, която е в магазините у нас едва на шестия ден след набирането си, е предпочитана заради ниската цена и големите обеми, казва производителят. В Полша гъбопроизводството било най-добре развито в цяла Европа. И това не е случайно. Тамошните производители освен подпомагането, имат и друго съществено конкурентно предимство – евтината енергия. Гъбите растат на 18 градуса. У нас зимите са много студени, което означава, че се налага отопление на производствените помещения. Това е много енергоемко, казва производителят и отбелязва, че полските й колеги можели да разчитат на „изключително евтини въглища, които за земеделските стопани са 10 евро/тон“. У нас вариант за енергийна помощ нямало, а стопаните отоплявали на ток. Не по-добре е през лятото, когато температурите тук достигат дори до 40 градуса и отново е необходима енергия, за регулиране на градусите. Големите разходи за енергия от своя страна няма как да не окажат влияние върху крайната цена на продукта.
Освен в прясно състояние, от Полша в страната ни влизат и много бланширани гъби. Масовият внос започнал след руското ембарго върху земеделски стоки, казва Парашкевова. Преди това поляците реализирали големи количества (около 60%) от продукцията си в Русия. Така родните гъби намират реализация изключително трудно. Нашата гъба няма как да се продаде и на пазара на други европейски страни, защото търсенето там също се задоволява от Полша.
Заради по-ниската цена дори купувачите в нашите магазини посягали към чуждата гъба, въпреки че родната е много по-прясна. „Все още българският потребител, за съжаление, няма мисленето да купи български продукт. Това е въпрос на култура – да знаеш, че тези пари остават в собствената ти държава, че данъците за тях се плащат тук, че този продукт е бран от български работници.“, коментира Камелия Парашкевова.
Правилата на големите
Производителят търси партньорство с търговските вериги, защото „те са тези, които продават“. Веригите обаче също предпочитат да работят с вносители на полска продукция заради сигурните по-големи обеми. Пред производителите вече има и още една пречка – една от големите търговски вериги, които оперират у нас, ще изисква сертификат GLOBALG.A.P. от началото на следващата година. Стока от несертифицирани производители няма да се приема. Никой български производител на гъби не може да си го позволи този сертификат, е категорична Парашкевова. Защо след като имаме български контролен орган, който проверява продукцията, трябва да изпълняваме и други изисквания, пита тя.
Берачите са в Англия
Като почти всяко земеделско производство, и в отглеждането на гъби е особено чувствителна липсата на работна ръка. Въпреки че не се изисква квалификация, работници нямало, отивали да берат ягоди в Англия, казва Парашкевова. От друга страна в сектора не могат да разчитат и на еднодневни договори, тъй като браншът не е сред допустимите за такъв вид договори. А в гъбопроизводството беритбата не е ежедневно еднаква.
По отношение на диворастящите гъби производителят на култивирана продукция коментира: „Ако към нас изискванията на Агенцията по храните са кански, то към диворастящата гъба аз лично разчитам на човека, който я е брал, че я познава, там няма никакъв контрол.“
Поради малкия си брой гъбопроизводителите (около стотина) не могат да привлекат вниманието към себе си, за да защитят бранша: „Ние сме много малко, а на малкия никой не му обръща внимание.“ Поредната пречка пред регламентираните производители е сблъсъкът им със сивия сектор – голяма част от произвежданите у нас гъби са в него.
У нас освен печурки, се отглеждат култивирано още кладница и шийтаке. Те обаче са по-малко познати и съотвенто по-малко търсени. Родният потребител обаче все още не е свикнал с различното, коментира Парашкевова.
Тя е категорична, че поради многобройните спънки пред сектора гъбопроизводството е изключително неатрактивен сектор. С годините намаляват хората, които проявяват какъвто и да е интерес към производството на гъби, коментира Камелия Парашкевова.
Анета Стефанова
Материалът е публикуван в брой 70 на сп. “Агрозона”. Още актуални теми в земеделието четете на страниците на броя.
