Европейските помощи са ключови за развитието на птицевъдния сектор. Ако те спрат, модернизацията в производството ще изостане и повечето европейски страни ще станат неконкурентоспособни. Това коментира пред „Агрозона“ проф. Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите в България. „Ако не съществуваха европейските програми, може би притецевъдството щеше да изостане и по-голямата част от фирмите да фалират. Това, което направихме ние благодарение на програмите, дори и на САПАРД, дадоха възможност да се модернизира сектора. Сега в момента множеството предприятия са над средните нива на ЕС, в някои отношения и по-добри. За тези програми може да говорим само с добри думи“, категоричен е проф. Белоречков.
Модернизацията иска постоянни инвестиции
След 2020 г. ако не продължи европейското финансиране ще спре модернизацията, а това е неограничен процес по време. В птицевъдния сектор ежегодно се появяват нови изисквания за техническо оборудване и новости, които без средства не могат да се изпълнят. „Има регламенти и директиви, които водят до подобряване на състоянието на самото производство, а същевременно производителите се модернизират, проявяват хуманно отношение към животните и подобряват качеството на продукцията. Трябва да сме наясно, че ако след 2020 г. спрат парите от Европа, тогава не само у нас, а и в по-голямата част от Европа ще спре прогреса. Ще изостанем от тези страни, които имат по-големи възможности, каквито са САЩ, Китай, а скоро такава ще стане и Великобритания“.
И въпреки, че секторът е напреднал значително след приемането на Бълария в ЕС, то той далеч не е успял да се възползва от всички предложени възможности, категоричен е председателят на Съюза на птицевъдите. „С годините интересът на всички отрасли нарасна към фондовете, влязоха фермери и фирми, които използваха парите нерационално. Така тези, които ги заслужаваха не успяха да вземат повече пари. Имаше много ограничения в това отношение и в следващия период трябва да се мисли повече в тази посока“.
Липсата на наука ни лишава от гласност в дебата за ОСП
Каквито и промени да се направят в ОСП те трябва да бъдат дълбоко обмислени. В прогнозите и идеите за новия период, България е по-слаба, тъй като те обикновено се правят от страните по-стари членки на ЕС, смята Димитър Белоречков. „Ние може да очакваме само прогнозите, но трудно ще повлияем на бъдещето на ОСП. Ще трябва да се доверим на специалистите и научните работници от напредналите страни. Не изключвам в даден отрасъл или момент да има и наши предложения, но е много трудно да се прогнозира какви ще бъдат те. Не сме от водещите страни нито по обем на производство, нито по качество, нито по научен продукт, тъй като в последните 30 години научния сектор у нас беше останал на заден план и това оказва голямо влияние върху напредъка, който би трябвало да изтъкнем като предимство в едни такива дискусии. Ние не сме водещи в науката и не можем да претендираме за голяма гласност при дебата за ОСП след 2020 г.“.
Според проф. Белоречков България трябва да се надява, че ОСП ще се електронизира и администрацията ще започне да работи в подкрепа на фермерите. Самата ОСП няма как да се опрости, категоричен е той. За сметка на това обаче ние трябва да разчитаме на специалистите и фирмите, които работят върху подготовката на проекти, защото за последните два периода се обучиха много специалисти.
Още коментари за бъдещето на ОСП четете в новия брой на списание “Агрозона
