Днес християните почитат празника Успение на Пресвета Богородица.
От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други – преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост – от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август.
На Богородица се меля от новото жито. Приготвят се обредни хлябове, а поверието гласи, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничната трапеза се жертва агне, предварително захранено и прекадено като на Гергьовден.
Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови младите булки.
Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове – домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата.
Имен ден празнуват Мария, Мариана, Мариела, Мариета, Марио, Марияна, Преслава.
