Производителят на стерилизирани рибни консерви “Славянка” е възвърнал част от изгубените през годините пазари. До средата на 90-те бургаската компания е изнасяла продукция за Гърция, Испания, Холандия, Австрия, Великобритания, Италия, Белгия, Грузия, Украйна, Румъния, Македония и други европейски държави. Към част от тях днес отново отива голяма част от продукцията, съобщи изпълнителният директор на бургаското предприятие Петя Георгиева, която работи в него още от времето преди промените, когато продукцията се изнася основно към СИВ и Западна Европа, а производството на риба се дотира от държавата. Тогава компанията произвежда на месец толкова, колкото в момента за година, пише “Капитал Daily”.
Конкуренция и скъп пазар
Сега обаче ситуацията е различна – силно конкурентен пазар и скъпи продукти. Въпреки това дружеството успява да запази прозиводството си през 2013 г. на нивата от предходната година – 600 тона консерви. Предходните години ръстът е бил между 40 и 50%. Георгиева не пожела да каже какви са финансовите резултати за миналата година. Справка в Търговския регистър показва, че за 2012 г. дружеството има приходи от малко над 3.5 млн. лв. при 2.58 млн. лв. година по-рано. Печалбата също расте – от 12 хил. на 127 хил. лв.
В момента “Славянка” произвежда над 30 вида продукти, сред тях са и различни видове деликатесни консерви от рибни филета, миди, калмари, морски дарове, сьомга, сардини и др. “Клиентите ни от европейските държави често поръчват асортименти, които не са характерни за нашата страна. За Гърция например произвеждаме калифорнийски калмари в собствен сос, сардини, за Швеция – филе от скумрия в доматен сос. Продукцията ни за Румъния е почти сходна с тази, която предлагаме на българския пазар”, казва Петя Георгиева.
Компанията получава разрешение да продава в европейските страни още преди България да влезе в ЕС. През годините падналите продажби тук се компенсират с нови пазари в Европа. През последните години предприятието поддържа сериозен износ за Гърция и Швеция. През 2013 г. успява да възвърне добрите си позиции и на сръбския пазар. “В чужбина успяваме да се наложим преди всичко с ниска цена на продукцията. Ако на рафта в Дания, Германия, Норвегия нашата консерва се появи на еднаква цена с техните продукти, те няма да предпочитат българските, дори да са равностойни като качество”, показва дългогодишният опит.
През различните сезони на годината в “Славянка” са заети между 60 и 120 човека предимно нискоквалифициран персонал. “Минахме през етапа на закъснение на плащанията, имахме случаи, в които предпочитахме да не продаваме продукцията си, отколкото да рискуваме”, казва Георгиева. През последните 3 години този проблем е овладян и “Славянка” вече няма некоректни партньори.
Днес всяка втора консерва на “Славянка” е предназначена за износ. Българският пазар неумолимо се свива с всяка изминала година. “Вероятно причина за това е както намалената покупателна способност на населението, така и липсата на традиции в консумацията на риба у нас”, смятат производителите. За да се купува повече продукцията им и да бъде на достъпна цена, от “Славянка” коригират рецептите си за българския пазар, като намаляват разфасовките.
Зависими от вноса на суровина
Рибата е скъп продукт, който пристига до бургаското предприятие с контейнери от чужбина. Цената й непрекъснато расте – средногодишно с около 10%. “Славянка” внася риба от цял свят, но предимно от Тайван, Перу, Китай и Мароко. Преди десетина години в Черно море е имало много копърка, която се е използвала и в консервната промишленост. Днес уловът едва захранва консумацията в заведенията. Все по-скъпи стават и опаковките, което неизбежно се отразява на крайната цена на продукта. “Славянка” продава във всички търговски вериги, а от 2 години предприятието развива и собствена дистрибуторска мрежа, която позволява рибните консерви да се появят дори в малките квартални магазинчета.
От 2004 г. бургаското рибно предприятие произвежда своята продукция в нови производствени помещения, реновирани със средства по програма САПАРД. Ремонтът и оборудването са за 1.3 млн. лв., а капацитетът за преработка е между 5 и 10 тона риба на ден. На практика си направихме едно ново предприятие в старото, което да задоволява пазарите. Другите помещения се отдават под наем, казва Георгиева и допълва: “Още сме в началото на 2014 г., но сме с осигурени поръчки за първите 6 месеца.”
