Църквата почита паметта на Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и София
Днес се отбелязва празникът на столицата София. Своето име градът носи още от 14 век по името на старата църква “Св. София”. Един от символите на град София, е построена във Византийски стил от византийския император Юстиниан Велики в средата на VI век (527-565 г.). По времето на Второто българско царство (XII-XIV в.) тя придобива статута на митрополитска църква и дава името си на града – София, което означава „мъдрост“. На 3 април 1879 г., градът е избран за столица по предложение на проф. Марин Дринов поради географското си разположение и потенциал за икономически растеж. Инфраструктурното развитие на града придобива национално значение. Гербът на София е създаден през 1900 година от художника Харалампи Тачев. Представлява щит, разделен на четири полета, в които са поставени символите на града – църквата „Света София“, планината Витоша, храм на Аполон Лечител, символизиращ минералните извори и богинята-покровителка Тюхе.
На 17 септември християнският свят отбелязва празника на Светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и на майка им – София. Църквата отдава почит на добродетелите които ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта.
Преданието разказва за това, че през втората половина на І в. и първите десетилетия на ІІ в. в Рим живяла благочестива жена на името София, която открито изповядвала вярата си в Христос. София възпитавала и трите си дъщери – Вяра, Надежда и Любов в упование в Исус Христос. Когато император Адриан разбрал за вярата им, той заповядал да ги доведат при него и да ги измъчват, докато не се откажат от Христос.
Той приканил трите сестри, от които най-голямата Вяра била на 12, Надежда – на 10 и Любов – на 9 години да се поклонят и принесат жертва на богинята Артемида. Тъй като те отказвали, били подложени на най-жестоки изтезания – хвърляли ги в нажежена пещ, върху гореща желязна решетка, в котел с кипяща смола и на всичко това свидетел ставала майката София. Тя с необикновена сила убеждавала децата си да понесат мъченията в името на Исус Христос. Когато момичетата издъхнали, без да се откажат от вярата си, императорът разрешил на София да вземе телата им и да ги погребе. София прекарала три дни на гроба им на висок хълм извън града. На третия ден, молейки се, тя напуснала този свят и се пренесла в небесния. Църквата почита и София като мъченица, защото като майка е била свидетел на чудовищните изтезания, на които са били подложени децата й.
