29% от доходите на домакинствата отиват за храна. Данните бяха представени по време на Осмата национална среща на земеделските производители от доц. Божидар Иванов, от Института по аграрна икономика. Относно качеството на храненето, доц. Иванов представи изводи, според които качеството на храната у нас е под средното ниво за Европа. Също така потребителите имат недоверие главно към неправилното етикетиране и използването на нездравословни съставки. Все повече от българите пък се насочват към традиционните български продукти.
Божидар Иванов представи и основни акценти и изводи от SWOT-анализите, правени до момента. Селското стопанство у нас заема 4% от Брутния вътрешен продукт. Процентът у нас е по-висок от този във Франция, Полша, Гърция и други държави. Косвеното участие на земеделието в БВП обаче е над 15% посредством търговия, услуги и т.н.
От 2000 година насам структурата на родното земеделие значително се е изменила. През 2000 г. 50% от производството се е падало на животновъдството. Сега обаче растениевъдството е водещо, достигайки стойност от над 70%. Това се дължи главно на зърнените и маслодайни култури.
Броят на стопанствата пък трайно намалява – повече от 2 пъти за 10 годишен период. Обсъждания период е от 2007 до 2016 г. През 2016 г. стопанствата са около 201 хил., а през 2007 г. те са били 493 хил.
Относно директните плащания, оказва се, че 2/3 от стопанствата у нас не участват в схемите за директни плащания. Над 70% от стопанствата са в категорията получена сума до 5 хил. евро, а около 5% от стопанствата притежават 75% от поземлените ресурси.
При нетния доход, най-печеливши са полските култури и отглеждането на свине и птици.
Интересна е статистиката, според която земеделието предлага с 20 до 30% по-ниски доходи на работещ спрямо останалите икономически дейности в страната. Средна годишна работна заплата във всички икономическите дейности е 13 621 лв. през 2017 г., докато в сектор селско, горско и рибно стопанство е 10883 лв.
Като дял в биологичното земеделие страната ни е на 25-о място. Биоплощите у нас заемат едва 2,72% на фона на цяла Европа. С най-малко площи пък е Румъния.
