Белгия е една от най-напредналите европейски държави в областта на агронауката. Опитът на белгийските учени се търси от техните колеги във Великобритания, Нидерландия, Германия и други страни. Работи се по проекти на международно ниво с учени от Европа, САЩ, и Близкия изток. „Агрозона“ получи възможност да види отблизо как се експериментира с последните технологии в отглеждането на основни зеленчуци в една изследователска станция в провинция Антверпен, където се намира един от най-важните райони за производство на зеленчуци в Белгия.
Цялата научна и практическа работа в Proefstation voor de Groenteteelt (PSKW) в град е насочена към това да се добият повече знания за отглеждането на основните стопански значими зеленчуци. Експерименти с отглеждане на зеленчуци в оранжерии се правят повече от 50 години, а от 2006 г. са построени нови оранжерии, които позволяват внедряването на последни агротехнологии.
В станцията се правят експерименти с отглеждането на основни стопански значими зеленчуци. Площите с оранжерии са заети с 1,3 дка домати, пипер, зелена салата, краставици, тиквички, има и център за сортиране на продукцията. Условията в оранжериите се доближават максимално до тези на терен при фермерите, за да може методите директно да се използват от производителите.
Главния мозък е компютър
Условията на средата в оранжериите се доближават максимално до естествените климатични условия. Всички процеси в оранжериите се управляват от компютър, включително напояването, премахването на плевелите, осветлението, отоплението, отварянето на прозорците.
Зеленчуците не се отглеждат в почва, а на субстрати. Най-широко използваният субстрат в Белгия са камъните от лава, а тук се използва също субстрат от влакната на външната обвивка на кокосов орех. „Не отглеждаме на почви, защото в тях лесно се развиват гъбични заболявания и патогени, което се отразява на добивите.“, казва Лифе Витеманс, която е специалист в отглеждането на зеленчуци в оранжерии и научен асистент в PKSW. „За да отглеждаме хидропоника, поддържаме система за напояване, която създава субстратите. Тя се състои от компютър, който създава субстрата по зададена рецепта. Субстратът се складира във варели, от където се разпределя към растенията. Част от него се абсорбира от растенията, друга част се отвежда в системата, събира се и се продава на компании или се използва за основа на нови видове субстрати.“, обяснява Лифе Витеманс.
„Използваме дъждовна вода, както в повечето фермери в Белгия, защото тя е с добро качество и е безплатна. Някои фермери сами определят големината на резервоарите си, а ние също предлагаме услугата да пресметнем колко точно трябва да бъде един резервоар, за да обслужи нудите на фермата, без да се похарчи и цент за друг воден източник. Поддържаме водата чиста от патогени, като прилагаме различни технологии за прочистване. Най-често използваната технология е ултравиолетовата светлина. Водата тече по вертикални тръби с вградено ултравиолетово осветление, което убива патогените. Използваме също по един филтър за едро прочистване и за микропрочистване на водата.“, казва младата жена.
Целогодишно производство
В оранжериите целогодишно се поддържа температура от 19 градуса, затова разходите за енергия са големи. Постоянно се търсят нови технологии за намаляване разхода на енергия. Доматите се отглеждат целогодишно на изкуствено осветление. Търсенето на пазара през зимата се задоволява, като засаждането на културата започва през втората половина на октомври, а плододаването е от ноември до края на януари. „Отглеждането на изкуствено осветление започна да става популярно в Белгия преди около 3 години, а днес се използва на 1/5 от площите с плодове и зеленчуци в страната, затова съсредоточаваме изследванията си върху него. Най-широко използваното осветление в оранжериите е натриевата лампа, но сега изследваме икономичността на LED осветлението, влиянието му върху добивите и евентуални недостатъци, които има при него.“, обяснява Лифе Витеманс. Проектът се казва “Lightman” и се изпълнява при няколко култури – домати, зелени салати и ягоди. По него работят експерти от Университета в Гент и университетския колеж Томас Мур във Фландрия. Целта е да се увеличи добивът, който в момента е 65 кг/м2 на година.
Влагата, която се създава в оранжерията се улавя от подвижни платна, разположени високо над растенията, преработва се и се връща обратно в парниците през тръби под формата на сух, топъл въздух. Системата е базирана на принципа на високо концентриран солен разтвор, който улавя влагата, която след това се трансформира в топъл въздух с помощта на иновативна инсталация, която е внедрена през тази година. Датската компания HiPlast участва в проекта като производител на платната, а белгийска компания е производител на отоплителната инсталация.
Три цикъла при краставиците
В оранжериите годишно има три цикъла на отглеждане на краставиците. Правим опити с различни сортове краставици. „Обикновено имате едно растение, което се развива до определена височина. След това може да го разделите на две разклонения и така да получите две растения от един корен. Така намалявате разходите за отглеждане. После регистрираме поведението на растението.“, казва Лифе Витеманс, „В друга оранжерия правим изследвания на болестта дидимелариоза (черно стъблено гниене), която създава проблеми на производителите не само на зеленчуци, но и на плодове. Тя не е лесно забележима и често се открива чак когато зеленчукът е на лавиците в магазина. Статистиката показва, че 72% от фермерите са имали щети от заразяване с болестта. Наблюдаваме как промените в климата в оранжерията се отразяват на развитието на гъбичките, тестваме други организми за биологичен контрол и регистрираме кои параметри стимулират развитието на болестта. В този проект си сътрудничим с фермерите.
В оранжериите се експериментира с интегрирана система за борба с вредителите. Работи се върху превенцията, като се отглеждат резистентни на различни болести сортове. Използват се феромонови уловки, а на всеки 14 дни експерт на компания, с която станцията работи, осъществява контрол върху динамиката на развитие на вредителите. Вторият начин е биологичната борба с вредителите. Между растенията са поставени саксии с полезни насекоми, които паразитират вредителите по краставиците. „Не можем да се борим с вредителите с химикали. Имаме много ограничен списък с химикали, които можем да използваме няколко пъти в годината. При доматите и пипера правим опрашване с пчели, които не търпят химикали. Затова биологията е много важна част от интегрираното управление на вредителите. Освен това прибягваме до химикали само в крайни случаи, когато сме притиснати бързо да се справим с вредители при някои растения.“, разказва Лифе Витеманс, „Имаме полезни паразитоидни насекоми за болести при различните култури. Използваме растителни екстракти срещу някои вредители. При интегрираното земеделие трябва да се примириш с мисълта, че част от културата ще отиде за храна на полезните насекоми.“
Сътрудничество в науката
По проект на програма Хоризонт 2020 на ЕС институтът работи върху създаването на робот, с който пиперът да се прибира по-бързо. Целта е роботът да бере чушки без да ги нарани, както и да се определи оптималното време за бране. „Работната ръка е скъпа не само в Белгия, а и в други държави. Докато земеделието на открито се автоматизира през последните години, но повечето дейности в оранжериите се извършват на ръка. Все повече намаляват кандидатите за работа в оранжериите, които понякога също са трудни.“, казва Лифе Витеманс. Проектът се координира от университета във Вагенинген, Холандия, а участници в него са и учени от Швеция и Израел. „Не вършим всичко сами, а си сътрудничим с други колеги, които са експерти в своята област при отглеждането на зеленчуци.“, казва младата жена.
Различни видове зелена салата се отглеждат тук на мобилни наклонени плоскости. В тази система салатите се засаждат съвсем близо една до друга, а когато пораснат и се развият имат нужда от повече място, което се осигурява при наклоняването на плоскостта. „Вече не отглеждаме салати на почва, а само на хидропоника.“, обяснява Витеманс и допълва, че има отзиви от фермери, които са увеличили добивите си: „Тук имаме до 9 цикъла на растеж през годината, докато при почвата са до 6 цикъла. Един от нашите производители каза, че е засадил същото количество салати на 1 дка, което преди е побирал на 4 дка.“ Друго предимство е фактът, че салатите се отглеждат на височината на кръста. Освен това добивът може да се увеличи с комбинация от натриева лампа и LED осветление.“, обяснява тя.
Два пъти в годината – през лятото и зимата проби от зеленчуците се изпращат в научен институт, където качеството на продуктите се изпитват от 70 дегустатори. Тези опити дават много важни насоки за вкусовите качества на сортовете, които се отглеждат всяка година, по думите на Лифе Витеманс. В края на годината оранжериите се почистват перфектно, за да се унищожат вредителите. Старият субстрат се премахва и се слага нов.
Статията е част от декемврийския брой на списание “Агрозона”.
