Българските храни и вина, заедно с природата и културно-историческото наследство са тези, които могат да предизвикат интерес към страната ни, каза за „Агрозона” Любомир Попйорданов, член на УС на Българската асоциация за алтернативен туризъм. „Това автоматично означава да направим усилие към малките и средни производители, защото само те са тези, които всъщност произвеждат занаятчийските храни.”, добави още той. Има какво да се направи и по отношение производството на занаятчийска храна у нас. Необходима е промяна в нормативни актове в сферата на земеделието, така че да се насърчи сертификацията на българските продукти и да се изведат на преден план местните марки, които имат изключително голямо значение, за да поставим България като страна на картата на света в туризма, коментира Пойорданов.
Пътуване към местната храна
Има призив в България да се консумира българска храна, но това е повече пиар анонс от страна на туристическото министерство и хотелиерите, той не респектира, нито задължава някого, коментира специалистът. Храната трябва да се разглежда като част от качеството на преживяването, защото от гледна точка на туриста храната е преживяване, категоричен е той. „От гледна точка на доставчиците в големите хотели тя очевидно не е първото изживяване, и затова виждаме, че българската храна продължава да не присъства на българската трапеза в туристическите места.”, коментира Попйорданов. По думите му изключение има в къщите за гости и особено „зелените” къщи за гости, които имат задължение да предлагат своя домашна храна от собствената си градина или от съответното населено място. Когато се говори за храни обаче, не трябва да се пренебрегват и напитките. Вместо местата за настаняване да заложат на местните вина, те често доставяли такива от няколко-стотин километра. „Това показва, че за тях храната и напитките не са маркетингов инструмент, не разбират значението им като такъв.” В същото време когато хората пътуват на село или в планината, не искат да консумират храната, която могат да намерят в супермаркета, те искат да усетят местната кухня, продуктите, които се очаква, че ражда земята там.
От кооператива в къщата за гости
Развитието на фермерските пазари предполага още една възможност за местата за настаняване да се снабдяват с местни продукти. Проблем обаче представлява понякога това, че според нормативната база е необходим сертификат за произход на храните, т.е. продукцията на производителя трябва да е сертифицирана. „Тук решението е местните производители, когато нямат сили сами, да си направят кооператив, който да върши тази работа.”, коментира Любомир Попйорданов. Вече имало практика малки бутикови хотели да се снабдяват с продукти от местни фермери посредством възможностите за доставки до точката на потребление. Цените в тези места за настаняване варирали около и над 60-100 лв. на човек за вечеря, нощувка и закуска.
Туристът търси мястото си и в стопанствата
В много страни по света се развива тенденцията ентусиасти да посещават стопанства с цел да се включат в аграрния труд. У нас това не се наблюдава все още в чистия му вид, по-скоро става дума за споделяне на време и желание за участие в живота на местната общност. В страната вече се предлага възможност туристът да придружи овчаря при пашата на животните, да участва в приготвяне на кисело мляко, сладка, или да се включи с бране на плодове. Има и друг момент, отбелязва Попйорданов – „Местните общности имат нужда не толкова от хора, които да им помагат да копаят, а да пишат, че ги има изобщо”. Той е категоричен, че в предлагането на туристическата услуга изобщо не може се говори за предлагане на тежък физически труд. Преживяването трябва да е безопасно за туриста. У нас постепенно се развива и доброволчеството – в Искърския пролом, например, младежи доброволстват по проекти за планинско животновъдство.
Къде се крие потенциалът за растеж?
Туризмът не може да се разглежда като случващ се само в курортите, посочва Попйорданов и допълва: „Не може целта на промените в Закона за туризма да бъде решаването на специфичните проблеми на един курорт в планините в България”. Всички промени, които ще се правят в туризма, трябва да бъдат много повече прицелени към малките и средни предприятия, смята специалистът. Той посочва, че е необходимо да се обърне внимание и на развитието на туристическата услуга в планинските и селските райони и в населени места, които не са и няма да станат големи планински курорти: „Там са местата, които имат едни от най-интересните ресурси за българския туризъм и това са местата, които имат най-голям потенциал за растеж.”
Като проблем на сектора у нас той очертава и факта, че в учебните заведения се четат лекции и учебници от преди три десетилетия. Попйорданов каза още, че в момента няма интерес за работа в туризма, а секторът от своя страна в голяма степен разчита на човешкия ресурс.
Хората искат да пътуват интелигентно, на места, на които не са попаднали случайно, не са отишли заради най-ниската цена, а защото реално там са искали да прекарат отпуската си, коментира Попйорданов: „Светът се променя и хората все повече искат да имат преживявания, които да ги обогатяват. Те не пътуват просто защото имат време за пътуване.”
Анета Стефанова
