Докато някои традиционни сортове замират, тъй като стопаните не ги избират, други са не просто разпространени и търсени, но и са се превърнали в символи. Смилянският фасул е един от успешните примери, в които успяваме да правим добра реклама на това, което ражда земята ни. Фасулът на Смилян си има дори и фест. Историята му ни разказа Илия Годев, един от главните „виновници“ за случването на този фестивал.
Смилянският фасул е култура, широко разпространена по горното течение на река Арда от много години. „Аз често се шегувам с местните, в Смилян особено, да не вирят много носове, защото заслугата за популярността на това наименование е основно на „Балкантурист“, обяснява Годев. В края на 70-те Пампорово като международен курорт, започва работа с чужди туристи. В региона дошли хранителни технолози със задачата да направят регионално меню. Топлите предястия били ясни – пататник и клин – баница с ориз, яйца и сирене. Без колебание избрали и чевермето, тъй като дребното скотовъдство било стар поминък в района. Голямото предизвикателство било обаче да се открие подходящ продукт за регионално студено предястие. Така експертите се спират на едрия вариант на смилянския фасул. Той се ползва за салата и местните го наричат фасульовица.
Смилянски тайни – знайни и незнайни
Много са факторите фасулът да е толкова разпространен в района. Един от тях е, че там не виреят много култури, другият – справедливата цена за фермерите. Килограм смилянски бобчета (от дребните сортове) е около 6-7лв, а едрият салатен сорт върви по 9-10 лв. Това са цените тази година, но те варират според реколтата. Тази година тя не е била благоприятна за смилянския фасул. Дъжд имало в началото на лятото, след това – чак септември.
Ръчната работа по отглеждането на боба е много – когато се направят вадите за засаждане, местните правели копки, в които се заравят семената. До Гергьовден има реална опасност слана да попари крехките кълнове, ако се случи това – трябва да се пресява. Около 30-40 ден от засяването растението е стигнало 10-15 см височина и идва ред да се поставят коловете. Те освен необходимост за растението, са и традиция, свързана с отглеждането на животни в близкото минало. Когато изксъхнела листната маса, се измъквали коловете, издърпвали се от растението, прибирал се бобът и оставал чист фураж за животните, разказва за привичките на родопчани Илия Годев. „Родопчанинът има много пестеливо отношение към храната като ресурс и към продуктите, от които се приготвя храна.“, отбелязва той. Причината е, че в Родопите не виреят много култури, основните са картофи, цвекло, царевица, от житните – единствено навремето еднокласова ръж се гледала. Фасулът обича да е на проветливо място. Характерно е, че той се отглежда заедно с друга, но ниска култура – например цвекло. Сеят се два реда фасул, два-три реда ниска култура, разказва Илия.
Празник да е!
Празникът на фасула е взаимстван от подобния празник в село Радуил. Смилянският фасул имал първия си празник през 2003 г. Съществената роля да си има и Смилян празник е на тогавашния кмет Сафидин Чикуртев. По това време вече била стартирана процедура за словесно наименование и географски произход на смилянския фасул по директивата за местните производства.
Въпреки че фестивалът бил доста импровизиран, понеже бил нещо ново, развълнувал селото. Стартът на бобения празник бил с два конкурса – за производител и за най-оригинално ястие с протеиновата култура. Още първото издание на събитието провокирало интереса и на много туристи. По това време организаторите на феста решили да направят допитване до местните хора за трите най-характерни неща за селото. Първото, което жителите посочили, било часовниковата кула, за изненада на анкетиращите обаче другите две неща били не забележителности, а поминъчни традиции – смилянският фасул и умението на жените в селото да изработват и най-вече да шарят традиционни родопски терлици.
През първите две години на провеждане на празника се включвали и децата – с песни и танци, но за да са още по-активни във всеобщия празник, за тях през 2005 г. бил обявен конкурс за най-оригинално пано, направено от смилянски фасул. Оказало се, че изработката на паното ангажирала цялото семейство и сплотява деца и родители, баби и дядовци.
Няма история, но има сбирка
Един от любопитните факти за Смилян е, че това е единственото село от околността, което няма писмена история. Няма ги съхранени историята, традициите, културата. Така се родила идеята да се направи етнографска сбирка в читалището. Периодът съвпаднал с време, в което започнал да се усеща някакъв запад в допреди това особено активните читалищни дейности. Днес паната с бобено изкуство и шарените терлици са събрани в тази етнографска сбирка.
Бобчета за Гинес
В етнографската сбирка на селото освен че са събрани детските пана – всяко специално само по себе си, има и друго, по друг начин специално пано. То е кандидат за рекордите на Гинес, но не с размери, а с най-голям брой индивидуални участници. Екипът на Агрозона също даде своя принос за рекорда. До момента, в който ние посетихме сбирката, 15 285 човека вече бяха сложили своето зрънце върху бобеното изображение.
Дивите цветя
Смилян си има и друг празник – летен и цветен – Фестивал на дивите цветя. Той се провежда от 2013 г., иницииран от еко организация „Родопи“. Празникът обхваща последните два уикенда на юни и седмицата между тях като в периода влиза и Еньовден. Акцентът на фестивала обаче не е фолклорът, свързан с Еньовден. Целта е да се популяризира растителното разнообразие на Смилян и района, да се запознаят участниците с редките и защитени видове, а местните да видят как подобни инициативи могат да осигуряват поминът на жителите. Туристически ориентираните събития са през почивните дни. Празникът включва няколко селища Смилян, Могилица, Арда, Горна Арда, Сивино и Момчиловци. Организират се ателиета по аромотерапия, ботанически турове, фото турове, работилници за деца.
Анета Стефанова
