Влажните зони са във фокуса на природозащитната организация в навечерието на Часа на Земята
Природозащитната организация WWF започва активна работа по опазване дома на видрата – вид, застрашен от изчезване у нас. Възстановяването на влажните зони години наред е една от най-важните мисии на WWF в България.
Сега с кампанията си „Абонирай се за природата“, в навечерието на Часа на Земята, WWF издига дейността си на ново ниво, а целта е да се създадат подходящи условия за разрастване на популациите от видри. Видът, от който по последни данни, са останали едва между 1000 и 1500 екземпляра, е сред 19-те бозайника, включени в Червената книга на застрашените видове.
Значение на видрата
Видрата играе ключова роля за поддържане на равновесието във водните екосистеми – контролира популациите на рибите и едрите безгръбначни, като предотвратява доминирането на отделни, често инвазивни видове. Също така спомага и за разпространението на някои семена. Изчезването на видрата е сигнал за нарушено екологично равновесие и рискува да доведе до загубата и на други видове по веригата. Най-големите заплахи за видрата са същите, както и пред водните екосистеми като цяло – замърсяването и преграждането на реките, пресушаването на влажните зони и засушаването. Неслучайно видът стои на емблемата на Бернската конвенция, на основата на която е направена Директивата за хабитатите на ЕС.
Къде е домът на видрата?
Видрата обитава крайречни райони и влажни зони под 1400 м надморска височина. Тя е активна през нощта и по здрач, когато ловува слабо активните риби и раци.
„Една от първите ни дейности в България бе опазването и възстановяването на крайречните заливни гори на нашите дунавски острови. Залесихме с местни дървесни видове островите Ковачев, Козлодуй, Есперанто и Алеко. Осъществихме моделен проект за възстановяването на старото корито на река Веселина при село Миндя, Великотърновско. Работим и за подобряване на водния режим на влажните зони в Природен парк „Персина“. Автоматизираните шлюзове подобриха възможностите за управление на притока на вода във влажните зони на острова и подпомогнаха завръщането на живота в тях“, разказва Стоян Михов, ръководител на програма „Води“ във WWF.
Важно местообитание на видрата е и Драгоманското блато – най-голямата карстова влажна зона в Европа. От 2021 г. WWF си сътрудничи със Сдружение за дива природа „Балкани“ за неговото възстановяване. Рамо до рамо двете организации работят за създаването на „водни огледала“ – освободени от растителност водни площи, които да служат за местообитание на птици и други водолюбиви животни, както и да дават възможност за развитие на растителни видове като водната лилия.
Експертите провеждат регулярен мониторинг като изследват нивото и качеството на водата, както и местообитанията на рибите, бозайниците, водолюбивите птици и растителността. Освен това планират изграждане на буферни зони с цел намаляване замърсяването с торове от съседните обработваеми земи. Това включва и създаването на сенокосни ливади, което освен икономически ползи ще подпомогне възстановяването на видове като ливаден дърдавец и сив жерав, рядкото растение шахматовидна ведрица и други. Що се отнася до туристическата инфраструктура, която изгоря в пожара през 2020 г., тя ще бъде възстановена и допълнена.
