40 дни след Великден Православната църква почита Възнесение Господне. Празникът съществува още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завършил делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят открива небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя.
В продължение на 40 дни след възкресението Си Господ се явявал на Своите ученици, беседвал с тях, и им изяснявал много неща за царството Божие. На 40 -ия ден от възкресението Си Спасителят възвел Своите ученици на Елионската планина, и тук им дал последното Си наставление и благословение. И като ги благославял, Господ отстъпил от тях, и започнал да се възнася на небето. Полека-лека Той се отдалечавал от тях, докато един светъл облак Го закрил от очите им.Тогава им се явили два ангела в бели дрехи и казали: „Мъже галилейци! Що стоите и гледате? Този Иисус, който сега се възнася пред вас на небето, пак ще дойде по същия начин, както Го виждате да възлиза сега на небето.“ Учениците се поклонили и се върнали в Йерусалим с голяма радост. Тук те прекарвали заедно в молитва, и съгласно с обещанията на Господа чакали слизането на Светия Дух.
Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; Спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък.
