Все повече фермери и предимно животновъдите са привлечени от знака “Планински продукт”. Съгласно европейското законодателство, поставянето на такова означение не е задължително. Той обаче е още една гаранция за качеството на дадения продукт, каза директорът на дирекция “Политики по агрохранителната верига” в МЗХГ д-р Лора Пастухова, по време на Десетата национална кръгла маса под наслов “Храните – вкус, качество или мода”, организирана от Съюза на хранителната промишленост.
Европейският регламент за въвеждането на това означение сочи, че то може да се използва само при продукти, които са предназначени за консумация от човек. Като пример това може да са яйца, сурово мляко и месо, като за него е задължително животните да са прекарали най-малко 2/3 от живота си в планински региони. Относно преработените продукти, то обработването им отново трябва да бъде в този район, отбеляза Пастухова. За да има облекчение, именно за преработката се предвижда някои преработвателни дейности да може да се извършват и извън обозначения район, но само ако са на разстояние до 30 км от тях.
Определение за това кои са планинските райони се дават от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Освен това заложените критерии у нас за термина са районът да се намира на 600 м над морското равнище и наклонът на терен да е над 12 градуса.
“Според направено социологическо проучване цели 60% от българите категорично подкрепят и вярват в ефекта от въвеждане на термина за качество „планински продукт“. 27% смятат, че може би ще има добър ефект, 10% нямат мнение, като само 3% са против”, припомни експертът. Сега предстои министърът на земеделието да утвърди наредба, която подробно ще разпише изискванията към растениевъдството и животновъдството, за да може продукцията да се означава като „планински продукт“.
Решаването на проблема с двойните стандарти при храните е приоритет
