Усвояемостта по ПРСР 2014-2020 г. е 51%
Усвояемостта по Програмата за селските райони 2014-2020 г. е 51 % към 31 декември, 2021 г. Това съобщи по време на заседание на Комисията по земеделието, храните и горите Ализан Яхова, зам. председател на Комисията.
През 2022 г. предстои да бъдат отворени нови приеми по програмата, които да допринесат за по-високия процент на усвояване на средствата по ПРСР 2014-2020 г.
Тази година предстои Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ) да обяви прием по няколко подмерки, включително подмярка 6.1 за млади земеделски производители, 6.4 “Инвестиции в неземеделски дейности”,16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“. Предвиждат се приеми по мярката, насочена към предоставяне на финансова помощ на общини и публична инфраструктура, която ще стартира през втората половина на 2022 г. Ще стартира прием и по мярката за предоставяне на трансфер на знания, обучителни пакети за земеделски стопани в областта на земеделието, стана ясно още по време на заседанието на Комисията.
“Имаме разработена годишна индикативна работна програма, която беше одобрена в края на миналата година. Приемите по мерките, които са предвидени да се проведат през настоящата година, тяхното договаряне, изпълнение и изплащане ще спомогнат за повишаване процента на усвояемост на средствата по програмата”, коментира на заседанието Елена Иванова, директор дирекция „Развитие на селските райони“ към ДФЗ.
“Слабата усвояемост на средствата по ПРСР за периода 2014-2020 г. е идентифицирана като проблем, както са очертани и други слабости на програмата и през следващия период ще направим всичко възможно да ги изчистим”, заяви министърът на земеделието Иван Иванов по време на заседанието на Комисията.
Само 11 от 28 дирекции на ДФЗ приемат документи по 4 програми за финансиране
Според устройствения правилник на ДФЗ изградени са 28 областни дирекции, само 11 от които осъществяват и функции, във връзка с финансиране на проекти по ПРСР, Оперативната програма за сектор Рибарство, Програмата за морско дело и рибарство, Националната програма по пчеларство, както и администриране на заявления по мярка 14 за хуманно отношение към животните.
Проблем обаче се оказва отдалечеността на част от областните дирекции от някои населени места, в резултат на което на някои земеделски стопани се налага да пътуват до 200 км в посока, за да стигнат до някоя от дирекциите, които премат документи по гореизброените програми. В тази връзка, народните представители от Демократична България поставиха пред министър Иванов въпросът дали се предвиджда промяна в устройствения правилник на ДФЗ, за да бъдат улеснени земеделските стопани и обсъжда ли се се възможността по всички мерки и програми да се кандидатства онлайн чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН).
“ДФЗ е първостепенен бюджетен разпоредител и провежда частично самостоятелна политика. В момента тече процес за промяна на устройствения правилник на Фонда, което преминава и през обществено обсъждане. Целта ни е 100% от проектните предложения да могат да се подават и онлайн през системата на ИСУН, но това в никакъв случай няма да бъде задължително или да остане единствена опция. Бенефициентите, които предпочитат лично да подават документите си в областните дирекции ще продължат да имат тази възможност“, коментира по темата министър Иванов, като допълни, че от ДФЗ е постъпило запитване за увеличаване числеността на персонала с цел подобряванен а комуникацията с бенефициентите и предвид по-високата натовареност, свързана с въвеждането на системата за мониторинг на площите, която влиза в сила от 2023 г.
