В петък гласуват в Брюксел предложението на ЕК за разрешаване употребата на глифозат до 2033 г.

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
3 Минути

Все още не е ясно каква ще е позицията на България

На 13 октомври в Брюксел ще се проведе среща на представители на страните-членки за гласуване на предложението на ЕК за разрешаване на употребата на хербицида глифозат до 2033 г. Няколко български неправителствени организации написаха отворено писмо още в края на миналата седмица до премиера и министъра на земеделието с настояване България да се обяви против това решение.
Повече от 20 години вече предупреждаваме за опасностите от глифозат, заяви пред БНР д-р Светла Николова от Агролинк. По думите й хербицидът се използва не само в генното инженерство, но навсякъде – в паркове, стадиони, детски градини, частните земеделски стопанства, дворове. Най-масовото използване в България е за изчистване на плевели, обясни тя.

В България има регистрирани 28 глифозатсъдржащи хербицида

Хората не знаят за опасностите, отбеляза д-р Николова и посочи: “Пръскат и след това не могат да си обяснят всичките болести, които идват”.

Според нея проблемът с глифозата е, че той първо се въвежда и след това учените започват да изследват ефектите от използването му.

Последствията не са само за здравето на хората, но и за околната среда, предупреди експертът.

“Установихме, че в Димитровград, питейната вода и река Марица, съдържа остатъчен продукт на глифозат, който можеше да се открие много след използването на глифозат”.

Тя направи връзка между болести като рак, паркинсон, алцхаймер с използването на глофозат. Земеделските производители са първите, които страдат от глифозата, предупреди д-р Николова и каза, че го консумираме през водата, храната и т.н.

“Къде е Европейската агенция за безопасност на храните и за химикалите? Тяхното становище не се основава на никакви научни изследвания. Много учени протестираха, но те са заглушени. Всички научни становища не са отчетени. Това е най-фрапиращо в предложението на ЕК”, посочи тя и обясни всичко с лобизъм в подкрепа на някои мултинационални компании. По думите ѝ тези компании са пет и те контролират цялата хранителна верига.

Д-р Николова се надява българското правителство да се вслуша. Ако България отиде на другата посока, ще е от страната на губещите, подчерта още тя.

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА