Как българите посрещат Рождество Христово
Бъдни вечер е денят преди Коледа, Рождението на Младенеца Исус Христос, народът ни е наричал Малка Коледа или Мали Божич. Бъдни вечер е повече от празнична вечеря и семейно събиране. Това е ден на дълбока духовна подготовка за християните, ден на пост и молитва, предшестващ Рождество Христово. Според православната традиция, на тази вечер се поставя началото на най-светлите празници в църковния календар.
Чрез пост и молитва, вярващите се очистват от греховете и се приготвят да посрещнат раждането на Иисус Христос. Ястията на трапезата трябва да са постни, тъй като е последният ден от Рождественския пост. На този ден християните се подготвят духовно: чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество. На този ден празнуват Евгени (означава благороден), Евгения, Женя, Жечка, Благородна, Бисер, Бистра, Божин, Божан, Божана.
В народните обичаи могат да се открият различни традиции
Помните традицията с полазването на Игнажден, нали? Е, окзава се, че същото важи и за деня на 24 декември. Ако добър човек влезе в дома ви, такава ще бъде и следващата година. Денят преминава в подготовка на Бъдни вечер. Стопанките подготвят постната трапеза, а мъжете отсичат дъбово дърво – Бъдникът, който трябва да гори до Богоявление, докато текат Мръсните дни до кръщаването на Младия Бог.
Подготовка
Най-младата булка в семейството трябва да омеси всички пити за вечерята, като освен хлябът за Богородица, тя трябва да приготви хляб за всяко начинание, с което семейството се занимава- за пчелите, овцете и всички останали живи същества, благодарение на които семейството се храни през годината. А пък бабата в дома, седмици по-рано започва да подготвя дарове за всеки, като най-често това са плетени от нея търлъчки.
Трапезата
На трапезата трябва да има: варено жито, варен фасул, сарми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.
При разчупване на обредния хляб, първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.
Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. По традиция, най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество.
Важно е на този празник цялото семейство да бъде заедно
- Традициите за благополучие, здраве, сила и плодородие. По време на вечерята се заплита едно парче конец от всеки. През следващите дни то се носи при кошерите и се оплита около тях. Вярва се, че така рояците няма да напуснат двора.
- Част от сламата от вечерта се завързва на плодните дръвчета на следващата сутрин, за плодородие през годината.
- Чесънът и орехите на масата са отговорни се приемат като отговорни за здравето и затова е толкова важно всеки да опита от тях.
- На следващия ден тръгват коледарите, които по отколешна традиция могат да бъдат само ергените.
