Нова за страната ни практика за борба с борова процесионка прилагат на територията на Лесозащитна станция – София. Използването на метода е по идея на експерта на ЛЗС София, отговорен за района на РДГ Ловеч, инж. Надя Иванова. Припомняме, че в началото на тази година вредителят беше забелязан за първи път в иглолистни гори в Северна България.
След сигнал на жители на с. Бели Осъм, експертите от ДГС Троян установили слабо обезлистване на дървета в периферията на пет от всички обследвани подотдели в землищата на селата Терзийско, Чифлик и Бели Осъм. Уврежданията са сигнализирани своевременно в лесопатологичния модул на електронната информационна система на Изпълнителна агенция по горите.
При проверка от страна на Лесозащитна станция – гр. София, специалистите установяват, че обезлистването е от порядъка на 2-10%. Гъсениците са разположени в характерните бели зимни пашкули в короната, което говори за типичната, средиземноморска форма на вида.
“За ниско разположените зимни къдели може да бъде приложена механична борба чрез изрязване и изгаряне”, разказва Надя Иванова.
“За високо разположените къдели решихме да изпробваме чуждестранен практически опит за улавяне на гъсениците при слизането им по стъблото, за да какавидират в почвата”. На седем борови дървета с наличие на зимни гнезда специалистите поставят капани, направени от подръчни материали. Най-горната част на капана е плътно поставена около стъблото и спира пълзенето на гъсениците надолу към земята. В нея има един изход към тръба или маркуч, с диаметър съответно 2,8 см и 2 см, през който преминалите гъсеници попадат в улавящата част на капана. Капаните са поставени на гръдна височина, което позволява лесното им наблюдение.
„Първите три уловки са закрепени през януари, а следващите са монтирани при последвалите проверки. Съвместната работа на екипа на ДГС Троян, отдел „Гори“ на община Троян и лесозащитниците дава резултат. Ежеседмичните наблюдения показват, че веднъж попаднали в капана, гъсениците не се изкачват обратно по стъблото, нито правят опити да се катерят по преградата. Когато се убедят, че няма друг път, те се спускат по няколко, и по различно време през тръбата, като последен опит да стигнат до почвата“, споделя инж. Иванова.
Тези капани няма как да се използват масово в боровите масиви, но са приложими за отделни дървета в близост до дворове, пътеки, в парковете, където биха могли да се прилагат с много добър ефект.
