В Германия киноата е много популярна сред последователите на здравословния начин на живот: нейните семена са богати на протеини и незаменими на аминокиселини, не съдържат глутен и обратното, богати са на желязо, цинк, магнезий и витамини, пише порталът Тhe Сropsite.
Наричат киноата оризът на инките, тъй като тя се е отглеждала в Южна Америка в продължение на хилядолетия. Основно това е свързано с адаптацията на растенията към тропическите региони с по-къса светла част на деня. Освен това, киноата може да се отглежда на безплодните високи равнини на Андите.
За да има възможност да се отглежда киноа в Европа в големи мащаби, учените от Килския университет изучават особеностите на културата в условията на Северна Германия. През тази година за първи път са засети 350 сорта киноа на опитното поле в Института по растениевъдство.
Доктор Назгол Емрани обяснява отправната точка на изследванията: „Ние искаме да въведем такъв тип киноа, който успешно да се отглежда в Европа и по такъв начин да предлага както икономически, така и екологична жизнеспособна алтернатива на родните култури. През миналата година международна изследователска група успява да разшифрова генът на киноата, тоест цялата генетична информация на растението. Сега това ще позволи да се идентифицират гените, важни за разможаването на киноата. Включените в този проект партньори от Китай, Австралия, Саудитска Арабия и САЩ преследват обаче различни интереси. В Саудитска Арабия, например, жизнено важно е растенията да могат да преживеят екстремните условия на околната среда, като горещина и висока засоленост на почвата. В Европа, от друга страна, по-важна е адаптацията към дългия ден и късото лято. И ние искаме да усилим полезните свойства на киноата по пътя на въвеждане на полезни гени в сортовете чрез кръстосване”.
През 2016 г в целия свят са били произведени около 149 000 тона киноа, като болшинството са в Перу и Боливия. 1094 тона са продадени само в Германия, което прави продуктът втори по популярност в сегмента здравословен начин на живот след семената чиа.
Генотипът на киноата има огромно генетично разнообразие: например, растенията могат да бъдат невисоки и да приличат на трева или да израстват до метър на височина с множество клонки. Съответно, периодът на цъфтеж също се отличава.
В моментът, в който едни растения на опитното поле през юли могат да се събират, други през септември едва започват да узряват.
„За производство на киноа в Гермария и Европа са нужни сортове, които могат да се събират не по-късно от края на септември, иначе времето ще се развали и има опасност семената да се загубят. Освен това, растенията трябва да имат колкото се може по-малко клонки и компактна метличка, което е за предпочитане за механично прибиране”, казва Дилан Саранге, научен сътрудник на проекта.
Учените от Килския университет също така определят няколко потенциални типове киноа за отглеждане в Европа, които имат къс вегетационен период – идеалното е от средата на април до края на август. Първите сортове се очаква да се получат след пет години.
