Ден след одобрението на позицията по Многогодишната финансова рамка в ЕП, Светлана Боянова, експерт по Обща селскостопанска политика на ЕС коментира актуални теми и това което предстои пред българското земеделие в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”. Агрозона публикува цялото интервю на водещия Димитър Драганов със Светлана Боянова.
– Водещ: Половин милиард евро по-малко ще получи България за развитие на селските райони през следващия програмен период 2014-2020 година. Решението беше взето след среща на Съвета на министрите по земеделие и рибарство на ЕС в Люксембург. Основната причина за намаленото финансиране на селските райони през следващия програмен период е съкращаване на парите за всички държави. Темата ще коментираме с експерта и заместник-министър на земеделието и храните в правителството на ГЕРБ Светлана Боянова. Госпожо Боянова, каква са причините за това орязване от 20% и има ли вече място за релация, след като и Европейският парламент одобри споразумението за многогодишния бюджет?
– Светлана Боянова: Тази тема е предмет на разговори по многогодишната финансова рамка. Тя не е в частта за Общата селскостопанска политика – т.е. в ресора на Съвета на министрите – а на държавните глави – на Европейския съвет. Многогодишната финансова рамка се обсъждаше там през февруари в началото на годината и тогава бе постигнато споразумение, с което действително беше намален бюджета изобщо за земеделието по двата стълба на Общата селскостопанска политика и от директни плащания от програмите за развитие на селските райони някъде с около 11% спрямо сегашния програмен период. Тогава след заседанието на Европейския съвет ние разпространихме информацията от преговорите, че за България има увеличаване на средствата за земеделие, но те са за сметка на директните плащания. По отношение на програмите за развитие на селските райони към онази дата беше ясно, че общият пакет за програмите за развитие на селските райони ще бъдат за 85 милиарда евро. Точното разпределение между страните-членки към онази дата не беше ясно. Оттам насетне – през последните месеци – за процеса по определение на конкретните суми за България и за останалите страни-членки аз няма как да коментирам, защото не съм участвала в преговорите.
– Означава ли това, че има несвършена работа от февруари насам, досега?
– Не мога да коментирам. Мога да говоря за това, за което, докато съм била зам.-министър, нашият екип е водил преговорите. А Тогава се базирахме не на конкретни цифри, а на формулата: обективни критерии плюс минало изпълнение. На база на тези критерии правихме най-различни сценарии. Разигравахме варианти, правихме изчисления, които не показваха точно такава сума крайна, каквато сега стана ясно, че се отрежда за страната ни: 2 078 000 000 евро. Оттам насетне в преговорния процес вече като не съм участвала, не мога да коментирам действията на хората след мен, които поеха този ресор. Но в крайна сметка фактите са налице. Вчера беше одобрена позицията по многогодишната финансова рамка в Европейския парламент. Фактите са на лице и вече е важно оттук насетне действително да направим много добра Програма за развитие на селските райони.
– Има ли място за реакция или България губи тези средства?
– Според мен, времето за реакция е преминало. Имаше възможности това да се направи преди гласуването в Европейския парламент, т.е. през последните седмици отново да се дискутира този процес в Съвета на министрите. Наскоро станаха ясни сумите и то преди да бъдат проведени заседанията и тогава беше точният момент, в който трябваше да се реагира. Не зная защо не се направи. Не мога да коментирам в детайли оттук нататък политически как да се подходи. Това е работа на управляващите, никога не е късно. Действително трябва да се проверят начините, дали е възможно да бъде променена тази цифра за България. Но в крайна сметка всичко трябва да е обосновано.
– Има ли яснота реално кои сектори ще понесат това намаление? Всъщност, от какво зависи, ако вече не е решено?
– Не, тук не може да говорим за конкретни сектори, защото независимо колко са парите, определени по Програма за развитие на селските райони, в нея приоритетите не се определят по сектори. Приоритетите са ясно посочени на ниво Европейски съюз. Те са шест. Част от парите трябва да отидат за приоритет, например, модернизиране на преработвателната земеделска промишленост. Една друга част трябва да бъдат за насърчаване на заетостта в селските райони, което включва и обновяване на инфраструктура в селските райони. Третата част трябва да бъде насочена и тя е много важна. И там, между другото, едно от последните нови неща е, че 30% от бюджета в съответната страна-членка за Програма за развитие на селските райони трябва изрично да се насочи към агроекологичните дейности, свързани с борбата с изменение на климата, с опазване на водите, почвите, с иновациите, с агроекологичните дейности, които са в инвестиционните мерки. Както днешната, например, 121 мярка, която в следващия програмен период се нарича инвестиции във физически активи. Както виждате 30% за зелените, 5% задължително трябва да се заделят за програма „Лидер”, в рамките на Програма за развитие на селските райони. Имаме също и ангажимент в следващия програмен период да изградим инфраструктура за така наречения широко лентов интернет в селските райони. Там трябва да се заделят ресурси. За общинска инфраструктура реално също нуждите са много големи. Там трябва да се задели бюджет и както виждате за земеделие и за всичко останало. За иновации, за напояването също трябва да се предвиди конкретен бюджет. Както виждате, нуждите са много, затова средствата трябва да бъдат разпределени много правилно: по-ефективно и целенасочено.
– Директните плащания, споменахте и вие през следващите шест години ще бъдат увеличени. На кого ще се отрази това? Имаше в последната година коментари, че тези плащания отиват към по-големи производители за сметка на по-малките. Ще има ли промяна?
– Смятам, че да. Основните промени в новата обща селскостопанска политика не са в програмите за развитие на селските райони. Там смятам, че се запазват горе-долу същите цели, същите приоритети, само подходът ще бъде различен, няма да има оси, ще има мерки и т.н. Най-големите промени са в първи стълб, а именно директните плащания и между другото смятам, че с новата селскостопанска политика ще се намерят решения на проблеми, които в момента се проявиха, прилагайки настоящата. За България това означава, че продължаваме със схемата за единно плащане на единица площ – по-лесна система, по-опростена административна, земеделците са свикнали и т.н. до 2020 г. За този дисбаланс, който наблюдаваме между секторите в момента, именно поради това, че се плаща на хектар, бе намерено решение, чрез т.нар. обвързана подкрепа. Това, което успяхме да водим като преговори и има добри решения, е да увеличим подкрепата на такива сектори като производство на плодове и зеленчуци, като животновъдство. За съжаление отпадна нашето искане към момента да има по-широк списък от земеделски продукти, в които да се включат, да речем, тютюна, да се включат сектори като отглеждане на свине и птици, да се включи розопроизводството. Пчеларството също не можа да намери място в последните решения, в последните споразумения, но въпреки това ние успяхме 13% да заделим за обвързана подкрепа и 2% за протеиновите култури, което дава 15%. Искам да ви кажа, че в началото тази обвързана подкрепа беше предложена по-малко от комисията и искаше много усилия и работа от наша страна и колегите от администрацията да положим, за да убедим колегите от старите страни-членки, че ние наистина имаме нужда от тези средства, без да се нарушава конкуренцията, разбира се. Тоест да възстановим, да съживим традиционни за България производства.
Другият проблем, който смятам също, че намира решение в следващия програмен период, е въпросът с големите и малките. Тук има няколко предложения, едното е по отношение на т.нар. таван на плащанията. Тук въпросът, обаче, няма своето окончателно решение. Единственото, което е ясно, е, че страните-членки могат да прилагат тавана, могат и да не го прилагат. Сега управлението трябва да вземе именно това политическо решение: ще се прилага ли тавана, няма ли да се прилага, колко души ще обхване и т.н. Разбира се, този въпрос наесен ще получи решение на ниво Европейски съюз, когато вече се пишат окончателните текстове по многогодишната финансова рамка и регламента. Освен това има една друга схема, която също ще позволи по-добро разпределение на средствата за директните плащания – това е схемата за първите хектари. Споразумението, което беше постигнато е на първите 30 хектара да се получава по-висок размер на директните плащания от базовото плащане. Идеята е действително да бъде пренасочен по-голям ресурс към по-малките стопанства. Това е една алтернативна схема, която също трябва да решим дали прилагаме или не. Хубавото е и това, което ние искахме да водим по време на преговорния процес е, че искахме да имаме опции, искахме да имаме възможности да реагираме и ето ги, има ги вече налице – оттук насетне с една добра обосновка и с много широк диалог са заинтересованите могат да се постигнат добри и полезни решения. За съжаление, в момента този диалог отсъства. А трябва да се седне на масата и да се каже: решаваме да има тавани, защото…, решаваме да има схема за първи хектари, защото…, колко обхваща и т.н.
Смятам, че също търси решение един твърде наболял въпрос, той не е отсега наболял, а именно с реализацията на продукцията. Въпросът, който и днес е много актуален, знаете със зеленчукопроизводителите, за недоволството, което те чрез протест изразяват по отношение на ниската изкупна цена, а всъщност новата селскостопанска политика дава възможности за решаване на проблемите им. Въпросът е дали ние можем да ги използваме, дали сме готови, доколко нашите производители са запознати. Това са, например, мярката за организация на производители, която не подейства в този програмен период, но тя има изключително важно значение за нашето земеделие – крайно време е да се възползват нашите производители от нея, както и от другата по-интересна мярка: възможността в регламента за селските райони да се направи тематична подпрограма за т.нар. „къси вериги”.
И аз примерно бих предложила, бих препоръчала да се работи в тази посока, да се направят тематични подпрограми както за малките стопанства, комбинирано с подпрограма за планинските райони и подпрограма за късите вериги. Така по този начин, смятам аз ще може да обхване именно този сегмент от нашите земеделски производители, които са малки, които живеят в необлагодетелствани райони и които обаче могат да произведат нещо, което можем да предлагаме на пазар, българско с добавена стойност. Тук е много важно да бъде комбинирано производството с преработката, каквато опция има по новия регламент и дори се предвижда по-висок процент на финансиране на един такъв интегриран проект, такъв който добавя стойност. Така че има много опции, които новата селскостопанска политика предлага и те наистина ще решат българските проблеми. Но има някои неща, които зависят изцяло от нас и за мен това са две теми. Едното е поземлените отношения, другото е напояването.
– Госпожо Боянова, моля ви да коментирате позицията, изпратена до медиите от Министерството на земеделието и храните. В тази позиция се посочва, че бившият министър-председател Бойко Борисов, участвайки на 7 и 8 февруари 2013-та година на Европейския съвет при обсъждането на въпросната финансова рамка той е подкрепил намаляването на средствата за общата селскостопанска политика и най-вече за политиката за развитие на селските райони. И според тази позиция на земеделско министерство по този начин господин Борисов е ощетил българските земеделски стопани със стотици милиони евро.
– Всеки може да провери в страницата на Европейския съвет и на Европейския парламент всякакви документи, свързани с многогодишната финансова рамка и да се увери, че на заключенията на съвета конкретни цифри, официално, посочени няма по Програмата за развитие на селските райони. Тъй като стана ясно през миналия месец, че парите за селската програма ще бъдат намалени, аз до днес не видях да има някаква реакция от страна на министерството на земеделието и храните. Така че за мен е абсолютно излишно в момента да се прехвърля топката отново като някакъв начин за измъкване от отговорност. Има документи, те са публични от заседанията на европейските институции, всеки може да ги види и прочете. Всички позиции, които официално ние сме поддържали, могат да бъдат проверени. Какво се е случило след това, е вече друг въпрос.
