Сокове и нектари да бъдат допустими по схемата “Училищен плод”, това предложи Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци в България по време на заседание на Комисията по земеделие днес.
Слави Кралев, директор на дирекция “Пазарни мерки и организации на производители” в земеделското министерство коментира предложението с думите, че становището на земеделското и здравното министерства е, че при нашите условия е редно да се запази приоритетът на пресните плодове и зеленчуци. Той обаче допълни, че се подготвя нова 6-годишна стратегия, която ще обединява двете схеми и в нея може да бъде разгледан аспектът за популяризиране на продуктите за земеделието.
Предложението на Антоанета Божинова беше подкрепено от Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. Величкова допълни, че някои страни членки на ЕС, които дългогодишно прилагат схемата, позволяват включването на 100% плодови сокове в обхвата й. Тя цитира заключение на Европейската комисия, че чаша сок може да се приеме за една от препоръчителните пет порции плодове и зеленчуци дневно.
Недопускането на тази възможност означава да се насърчава вноса на плодове и зеленчуци от хиляди километри в месеците, когато у нас няма сезонна продукция, около това мнение се обедини браншът. Председателят на Комисията по земеделие Десислава Танева също изрази мнение, че когато няма сезонни плодове по схемата на децата може да се дават плодови сокове и нектари като част от разнообразното хранене. Танева посочи, че отдавна на дневен ред стои и въпросът за допускане на пчелен мед в училищните схеми. По думите й процедурите за избор на доставчици в учебните заведения трябва да гарантират прозрачност и равнопоставеност.
Мариана Кукушева от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите обърна внимание, че в някои общини доставчиците на храни не са ползватели на утвърдените браншови стандарти. По думите й регистърът на ползвателите на стандарта на БАБХ не е актуален и в него фигурират много фирми, които реално не произвеждат хляб по стандарт. Кукушева допълни, че има браншови стандарт за бял, типов и “Добруджа” хляб. Гамата предстои да бъде разширена със стандарт за пълнозърнест хляб през лятото.
Симеон Присадашки от Асоциацията на млекопреработвателите в България посочи, че е необходимо да бъде направена промяна в правилата за кандидатстване по схемата “Училищно мляко”. Той посочи, че се заобикаля условието производителите на млечни продукти да са с предимство пред търговците.
Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите сигнализира в Комисията, че има разминаване в наредби на земеделското и здравно министерство, касаещо допустимото количество сол на продуктите, предлагани за детско хранене. В резултат на това разминаване се получават проблеми при обществените поръчки. В отговор Лора Пастухова, директор на дирекция “Политики по агрохранителната верига” в МЗХ каза, че ще бъде информирано ръководството на ведомството, за да бъдат отстранени несъответствията.
