В България ще се запази схемата за плащане на площ и в новата ОСП
Интервю на Светлана Трифоновска, сп. Агрозона, май 2013
– Госпожо Благоева, има известна неяснота относно това дали ще има референтна година по отношение на базовите плащания в бъдещата ОСП. Ще обясните ли?
– Краткият отговор на този въпрос е – не, за България няма да има такава референтна година, защото ние и в новата ОСП ще имаме възможност да продължим да прилагаме подпомагане по Схемата за единно плащане на площ известно време, като едновременно ще въведем и останалите плащания, които ще бъдат част от многопластовата система на директните плащания. Този успех постигнахме с министър Станков през март по време на Съвета на министрите. Тогава при връщането ни в България той обяви, че нашият екип успя да защити като възможност опростено прилагане на директните плащания. България ще има право да прилага схема, базирана на площ без да въвежда права за плащане до 2020 г. По този начин се спестява необходимостта земеделските производители да се адаптират към нова, по-сложна система и значително се съкращават административните разходи. Всички останали елементи, за които говорим непрекъснато, на многопластовата система за бъдещата ОСП се запазват – обвързани субсидии, допълнително директно плащане за младите фермери, директно подпомагане за малки фермери, т.н. зелени плащания и др.
– Това е голям успех за нас, защото има много земеделски производители, които щяха да бъдат лишени от възможността да получават субсидии, заради референтната 2011 г.
– Да, така е. Именно затова новите държави членки се обединиха около тази идея, за да успеят да я наложат в Съвета на министрите, защото ЕК не беше склонна да я приеме. Доводите на Комисията са, че това е преходна система, и вече няколко пъти са удължавали срока. Но нашата позиция е, че и без това се усложнява системата заради пластовете по първи стълб в новата ОСП и искахме поне да избегнем въвеждането на правата на плащане на този етап. Естествено, в някакъв момент ще трябва да ги въведем. Но за нас е важно да запазим схема, базирана на хектари, а не на права, защото основното и най-важното, и аз винаги го подчертавам, е че имаме все още земя, която не се обработва. Повечето от стари държави нямат проблем, защото при тях цялата земя се обработва, ясно е на кого е, кой я обработва от години, няма динамика в ползването, както е при нас. При нас по данни от Разплащателната агенция и от дирекцията, която поддържа СИЗП около 30% от земята всяка година сменя ползвателите си. Така в крайна сметка, фактът, че няма да въвеждаме система, базирана на права на плащане означава, че въпросът с референтната година изцяло отпада.
– За какъв период ?
– Надяваме се до 2020 г., за целия следващ период.
– Как ще рефлектира този факт върху малките и млади фермери?
– Въвеждането на възможност за директно подпомагане, базирано на площ без референция към права за плащане е в полза и за младите фермери. Ако млад фермер реши да стартира земеделско производство и ако въведем системата с правата на плащане, той не само трябва да си осигури земя, която да обработва, а ще трябва да успее да купи и правата за плащане, за да получава субсидии. Това е усложняващ момент и най-малкото ще ограничи младите и начинаещите да се занимават със земеделие. А с отлагането на въвеждане на системата за права за плащане, елиминираме тази потенциална пречка за стартиране на земеделско производство.
– Как се решава въпросът за плащането, обвързано с производството?
– Това е другият наш важен приоритет, който има две направления – да извоюваме колкото може повече пари за обвързаното производство и колкото може процентът да е по-висок. Като първоначално бяха заложени от ЕК 10%, ЕП иска да са 15%, в Съвета на Министрите успяхме да постигнем 12%. Ние бяхме първите, които се присъединиха към декларация на група държави членки, инициирана от Франция, в която се обявяваме за 15% обвързана подкрепа. За нас това е важно, борим се до последно, но има страни като Германия, Великобритания, Швеция, които искат изцяло да се премахне обвързаната с производството подкрепа. Те имат своите мотиви, защото отдавна са откъснали подпомагането от производството и не искат да правят крачка назад. Но за България това е много важно, защото имаме сектори, към които имаме нужда да насочим допълнителни средства, за да ги подпомогнем допълнително.
– Ще успеем ли да защитим подпомагането на розопроизводството?
– ЕК изброява в Регламента секторите, които до момента исторически са били подпомагани с обвързана подкрепа, което е един мащабен подход. Но в списъка няма някои сектори, които определени държави като нашата биха искали да подпомагат, като тютюна, розите. Българската позиция подкрепя становището, което предлага ЕП – всички първични земеделски продукти да могат да бъдат подпомагани и държавата-членка да реши накъде да насочва средствата. Но важно е всички да знаят, че тези пари не са неограничени и оттам ще следва приоритизирането с решение на държавата-членка, съвместно с браншовите организации кои са най-уязвимите сектори и накъде да ги насочим.
– Какво ще изведе България като приоритет за секторно подпомагане?
– Според мен секторите, които в момента се подпомагат като животновъдството, плодовете и зеленчуците е важно да продължат да са подпомагат. Не е добре сектори, които вече получават подкрепа, да се оставят без подпомагане. След това трябва са се види какъв е ресурсът от средства, който ще остане и ще се реши след дискусии, какво трябва да се подпомага.
– Все пак розопроизводството е уникално за ЕС в лицето на България. То ще има ли шансове да се класира в този списък за секторно подпомагане?
– Подкрепяйки всички първични продукти, производството на розов цвят влиза в списъка, ако се приеме предложението на ЕП. Това е и нашата позиция, но трябва да отбележим, че розите не са в списъка за подпомагане на ЕК. Ще видим къде ще се намери балансът в преговорите в триалога. По този въпрос ние подкрепяме ЕП, който отваря най-широко вратата. Съветът на министрите прие предложението на ЕК, а то беше всички сектори, които исторически до момента са подпомагани по ОСП да останат, без тютюна. Нека да имаме окончателен вид на Регламентите и тогава ще търсим възможности.
– Има ли вероятност подпомаганията да бъдат обвързани със заетост , на което се надяват синдикатите, както и някои работодателски организации?
– Този принцип има значение по отношение на таваните. Ако държавата членка вземе решение да прилага таван на плащанията, тогава преди да се приложи скалата за намаление в следствие на прилагането им, се намаляват разходите за работна ръка. Но подпомагане, обвързано със заетост, никога не е имало в ОСП, защото субсидирането като цяло не е социална политика. По Развитие на селските райони има мерки и цели, насочени към осигуряване на заетост в селските райони, но това е различно.
– Всъщност какво става с тавана на плащанията?
– Позицията на Съвета на министрите е, че таванът на директните плащания трябва да бъде доброволен и да може да се прилага след национално решение от съответната държава членка, позицията на ЕК и ЕП е, че следва да бъде задължителен за всички държави членки. Трябва да се постигне компромис между ЕП и Съвета на министрите. Не участвам директно в триалога, но това, което съм наблюдавала в Брюксел като метод за преговори, обикновено е следното. Постепенно се постига консенсус по по-малко проблемните въпроси и след това се дефинират няколкото съществени проблемни въпроса. Единият от тях ще бъде таваните. Тогава ще се търси вече компромис и възможна гъвкавост от страна на преговарящите.
– Нашата позиция по този въпрос?
– Ние подкрепихме общия подход на Съвета на министрите за възможност за прилагане на таваните след приемане на национално решение от държавите-членки. Постигането на общ подход означава все пак някой, нанякъде да направи компромис. Нещо повече, запазена е и възможността, която от самото начало имахме като позиция, да искаме двойно завишаване на таваните. В момента позицията на Съвета е следната – за тавани не може да се падне като минимум под 150 хил. евро, оттам скалата се определя от държавата-членка. Т.е. при прилагането на подкрепяния от нас Общ подход на Съвета ще имаме пълна възможност да реализираме позицията, която поддържаме от самото начало, но какво ще стане зависи от следващото правителство.
– В такъв случай България може да си остане без таван на плащанията?
Дали да има таван на плащанията или не, ще е едно много трудно решение, защото трудно се намира баланса между секторите и производителите.
– Има ли нещо ново по отношение на малките и младите фермери? Досега позицията на Дачиан Чолош беше, че трябва да са приоритетни.
– Да, така беше. На този етап, схемата за подпомагане за малките стана доброволна, защото някои държави казват – вие защо ни задължавате да прилагаме схема за малките фермери, при положение, че ние просто нямаме такива. Те са единици и за тях специална схема да правим не си струва като административен разход. Докато позицията на ЕК от самото начало беше – държавата членка трябва да създаде условия, тази схема да работи, пък дали земеделските производители ще поискат да участват в нея, си е тяхна работа. Т.е. позицията на Комисията е – задължителна за държавите, доброволна за фермерите. Сега позицията на Съвета на министрите е, че схемата се прилага доброволно и всяка държава членка решава дали ще я прилага. При нас в България имаме толкова много малки фермери, така че според мен няма как да не я прилагаме. Тя ще облекчи и земеделските производители, ще облекчи и администрацията. Но това не променя факта, че те трябва да имат земя, че трябва да опазват земята, да я подържат в добро земеделско състояние. Но пък от друга страна няма да прилагат зелените изисквания, няма да бъдат контролирани за спазване на изискванията за кръстосано съответствие. Регламентът не ги освобождава от това задължение, но се изключват от извадката, която прави Разплащателната агенция за проверки. При тях ще се контролира секторното законодателство, но няма да им се намаляват директните плащания, ако допуснат някакво несъответствие с изискванията за кръстосано съответствие. Но ако агенцията по безопасност на храните установи нарушение по тяхното законодателство ще ги санкционира. Става въпрос, че на фермера няма да му се намаляват директните плащания.
– Едва ли през 2014 година ще започне новата ОСП?
– Не, вече има проект на преходен регламент, който се представи от ЕК по време на заседанието на Съвета на министрите, така че 2014 г. ще бъде преходна, от 2015 г. ще се въведе реформата.
– Как стои въпросът с ПРСР на България в новата ОСП? Ще успеем ли да представим нашите искания?
– Ще успеем, разбира се. В момента работим за това. Много е важно да се знае, че ПРСР е част от цялата Стратегическа рамка на България. В момента се работи по едно Споразумение за партньорство, което вече е изпратено неформално за съгласуване в Брюксел и ПРСР, както и Рибарската програма, която също е под шапката на МЗХ е част от тази стратегическа рамка. Прави се анализ на сектора, изготвя се SWOT анализ по зададените от ЕК приоритети, дефинират се нуждите, които съответно трябва да бъдат посрещнати с мерките, работим активно, имаме тематична работна група. В нея обсъждаме определени аспекти до които сме стигнали в рамките на дирекциите на МЗХ, предоставяме материалите на членовете на тематичната работна група с надеждата и увереността, че ще получим съответна подкрепа от сектора. Ние сме представили на последното заседание на тематичната работна група стратегията, която е изготвена от външен изпълнител.
– Може ли да откроите основните моменти в бъдещата ПРСР? Кажете нещо повече за хидромелиорациите?
– Има много детайли в новата ПРСР, но три са аспектите. Занимава се с конкурентоспособността на земеделските стопани, опазване на околната среда, биоразнообразието, борба с промените в климата и се занимаваме с жизнеспособни селски райони. Мерките, в по-голямата си част остават познати, но има известни доразвивания, адаптации както и нови мерки. Нов елемент е осъществяването на пряка връзка със зелените директни плащания. В дискусиите беше вкаран елемента на еквивалентност между зелените плащания и агроекологичните плащания в развитие на селските райони. Това е защото със зелените плащания леко се завишават екологичните изисквания по първи стълб. И Комисията каза, щом завишаваме изискванията по първи стълб със зелените плащания, то агроекологичните плащания трябва също да се дръпнат нагоре. Но ние малко трудно се справяме и затова някои държави членки и България предложихме идеята, така или иначе завишаваме изискванията по първи стълб, да запазим тези по втори стълб. И на този етап Съвета на министрите подкрепи този подход, въпреки че парламента е много зелен и протестира срещу евентуална възможност за двойно финансиране за едни и същи дейности. Но по този въпрос дискусията ще продължи още малко. Със сигурност ще трябва да се занимаваме и с конкурентоспособността на нашите земеделски производители, включително и малките и средните.
Относно напояването, вярвам че тази мярка, този път ще тръгне, всички земеделски производители поставят този въпрос, разбираме, че е много важно. Затова в момента работим със Световната банка и сме на финалната права да договорим задание по обща стратегия за напояването на България. А именно как да изглежда структурата на системата за напояване, има ли нужда от законодателни промени, как да бъде структурирано дружеството Напоителни системи и всички, които имат отношение към напояването и как да бъде направена мярката по ПРСР за напояване. Т.е. всичко това, обединено в един общ проект – стратегия по които да започнем да работим по договореното задание.
– Значи има някакви шансове в България да има напояване, така ли?
– Искрено се надявам, че ще е така. Аз ще направя всичко, което може на този етап да договорим проекта със Световната банка и да бъде довършен със следващото правителство и да се отговори на исканията на всички земеделски производители.
– Имате ли време да работите по Фермерския регистър?
– Казано честно, всъщност фермерския регистър си е моя много стара мечта. В момента се прави преглед на заданието за софтуера, който ще го обслужва. Още през 2009 г. в дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа” имаше туининг проект с Италия. Акцентът беше свързан с нашия преход към система на подпомагане, базирана на права на плащане още през 2011 г., но срокът беше удължен до 2013 г. На учебно посещение в Италия ни показаха техния фермерски регистър. На нас толкова много ни хареса, бяхме толкова учудени, защото проумяхме, че това е начин да се сложи ред в ползването на земята и да се обвърже ползването на земята с правно основание, без да се натоварва кампанията по очертаването. Тази наша мечта в дирекцията и на всички, които сме се занимавали с директните плащания е от 2009 г. Обсъждахме го с екс- зам.-министър Светлана Боянова. Тя принципно прие идеята и стартира голям проект. Тъй като имаше някои забележки към заданието, в момента му правим преглед. Когато го имаме финализирано, приемливо за всички, се надявам да стартираме отново процеса на изграждането на регистъра.
