Смяната на фокуса в земеделието се посочва като една от петте важни цели на новия кабинет в публикация на вестник Капитал, анализираща областите на които ще заложи служебното правителство през поне трите си месеца във властта.
Най-съществената работа на новия служебен министър по земеделието Иван Станков е да приключи преговорите по бъдещата обща селскостопанска политика в Брюксел, както и да продължи подготовката на следващата програма за развитие на селските райони на местно ниво, която да стартира от 2014 г., пише вестник Капитал. В сектора е необходимо да се намери баланс между всички подотрасли, тъй като в настоящия период имаше силно фаворизиране на зърнопроизводството за сметка на всички останали производства. Промяната може да дойде от залагането на възможности за обвързани с производствата субсидии (сега се дават на декар), както и с по-балансирано разпределение на парите в бъдещата програма за развитие на селските райони.
Груби грешки на старта
При присъединяването си към ЕС през 2007 г. България започна да прилага най-лесната за администриране схема за изплащане на директни субсидии на площ от европейския и националния бюджет, при която има фиксирана сума за подпомагане за всеки обработван декар. Тя обаче не отразява спецификите на отделните производства и съответно доведе до сериозни изкривявания на пазара. Така например през 2012 г. субсидията на декар площ е малко над 26 лв. за всички фермери, а същевременно по данни на земеделски производители разходите за декар пшеница са например 110 – 130 лв., а за декар домати – около 800 лв. При култури като маслодайни рози, където през първите няколко години се правят разходи за отглеждане, но не се прибира продукция, делът на субсидията от вложенията е минимален, а производителите на плодове казват, че въобще не кандидатстват за евросредствата по същата причина. Субсидиите за декар площ ощетиха в голяма степен и животновъдите, тъй като те могат да получават такива само ако поддържат собствени ливади за паша.
Въпреки очевидния дисбаланс обаче България направи първи крачки в промяна на схемите едва в края на 2009 г. Тогава за пръв път бе стартирана специфична схема, подпомагаща животновъдството, по която се изплащат субсидии за глава животно. Производителите на плодове и зеленчуци пък ще получат едва през тази година за пръв път пари по специфична схема за техния отрасъл, като са предвидени скромните 15 млн. лв. за двата сектора при общо над 1 млрд. лв. средства за земеделие. Финансирането е изключително скромно и отскоро за производството на маслодайни рози, лавандула и други подобни култури въпреки добавената стойност на тези отрасли и високата заетост, която осигуряват в регионите си (при розопроизводството се ползва почти изцяло ръчен труд за всички дейности).
Какво може да се направи
В следващите месеци България трябва да приключи преговорите по бъдещата селскостопанска политика и това е ключовото време, в което може да поиска известна промяна в субсидирането, макар и да разполага с ограничен инструментариум от действия. В новия програмен период субсидиите ще се изплащат чрез права за плащания, като определена сума от тях може да се отдели за т.нар. схеми, обвързани с производството (според предложението на ЕК до 10% от директните субсидии, а според идеите на европарламента – до 15%). Именно чрез прилагането на такива схеми може да се подпомагат животновъди, производители на плодове, зеленчуци, тютюнопроизводители и всички отрасли, където по-адекватната схема е субсидиите да са обвързани с количествата произведена продукция, а не с обработваните декари. България може да поиска и стартирането на схеми за розопроизводство, отглеждането на билки и други медицински растения, плащания за пчеларство (чрез схема за фиксирана субсидия за всяко пчелно семейство), което ще даде достъп до еврофинансирането и на тези отрасли чрез европейско финансиране или национално доплащане, тъй като реформите предвиждат да няма фиксиран списък с култури, които да получават средства. Ако се приемат като краен вариант предложенията на ЕК за реформи, България ще има възможност и допълнително да диверсифицира субсидиите, като въведе доброволно схема за подпомагане на фермери, работещи в региони с природни ограничения (до 5% от пакета директни плащания може да бъде насочен за такива цели). Въпреки това обаче общото подпомагане по “алтернативните” схеми може да бъде до 20-23% от директните субсидии, което предполага само по себе си известен дисбаланс. Затова е ключово и разпределението на средствата между отделните мерки в програмата за развитие на селските райони, което трябва да гарантира възможност подпомагане да получават всички. Спрямо приоритетите си всяка държава може обосновано да поиска в програмата различни схеми, включително и такива, които целенасочено подпомагат бизнеса в по-изостанали региони.
