Помните ли онези сладки детски моменти, когато лятно време наливахме в голяма чаша малко плодов сироп, направен от баба, добавяхме ледено студена вода, и бъркахме с лъжица, докато плътната плодова течност се слее с водата. А после изпивахме на един дъх и тичахме пак към прашната селска улица, към „къщите“ от стари черги и приключенията. Тичахме, чак докато не се покажеха светулките. А появяха ли се светлинки в тревите, започвахме да ги ловим. И така държахме лятото в длан.
Е, част от тези спомени, за щастие, могат да бъдат възродени. Дори ако вече не правите у дома плодови сиропи. Добрата новина е, че има малки производители у нас, които все още правят.
За вкус и за цяр
Соковете се търсят целогодишно, каза Мая Ангелова от „Синевка“ за „Агрозона“. Казва, че потребителите ги купуват не само заради вкуса, но и заради благотворното влияние върху организма – сокът от бял бъз облекчавал гърлото, от малини помагал при повишена температура, а от бъзак засилвал имунната система, поради което особено се търсел през зимата. Червената боровинка била хора с проблеми, свързани с пикочните пътища.
За пръв път сироп от бъз Ангелова прави миналата година, до септември количествата били изчерпани, затова тази година удвоила дозата. Надява се да стигне до декември.
Силата на ръчния труд
Освен заради приятните вкусови качества и аромата, потребителите избирали натуралните сиропи заради състава, а Мая Ангелова каза, че слага само захар и прясно изцеден лимон. Работи без консерванти и поради това срокът на годност на продуктите е само година. Дамата разказва, че повечето суровини за соковете си набавя сама. Тя е от Чипровци, а цехът й е в село Превала. В Чипровския Балкан растели всички необходими билки. Купува само черната и червената боровинка, тъй като те растат високо. Вишните и питомните ягоди производителката си набавя от свои колеги-фермери от пазарджишкото село Исперихово. „Вземам ги от тях, тъй като те имат биологични градини, а аз държа на качеството на плода.“ Мая казва, че не се притеснява да си сътрудничи с други производители, тъй като прави продукцията си изцяло ръчно, на печки на дърва, и технологията й е различна от тази на нейните колеги, а клиентите са много и има потребители за всеки вид продукция. Към момента Ангелова дори не може да задоволи търсенето на продуктите от горски плодове и шипка.
Капацитетът на цеха, в който работи, е 13 хил. бурканчета сладко и бутилки сироп общо. Той обаче още не е достигнат.
Плод на семейни усилия
Разговаряхме и с производителите на сиропи и сладка от село Исперихово. Семейство Георгиеви има био сертифицирана плодна градина. За да затворят цикъла на производство, са си направили и малък цех, разширение към сушилнята им. През лятото най-търсени са сиропите, тъй като разредени и с кубчета лед или газирана вода се превръщат в прекрасна разхладителна напитка, каза Денка Георгиева. Тя обаче отбеляза, че както сладка се купуват и през лятото, сокове също се търсят и зимата. „Стремим се да не слагаме никакви подобрители и стабилизатори. Нашите продукти са само с лимонена киселина, която е позволена и е естествен продукт, а по-голямата част от сиропите ни са с натурален лимонов сок.“, казва производителката.
Сред видовете, от които семейството приготвя сиропи, е глухарчето. Денка започнала първоначално да приготвя такъв сироп за себе си, заради здравословните ползи, които носи – предимно за черния дроб. Георгиеви притотвят сиропа с лимонов сок, а за обогатяване на вкуса прибавят и канела.
За плодове трябва градина
Градината на стопанството е изградена на 42 дка по проект към Глобален екологичен фонд. Семейството е кандидатствало по мярка 141 от предходния програмен период. Възнамеряват да подадат проект и през този период, тъй като „това е една голяма помощ“.
През миналата година стопаните набрали първите кайсии. Сливите и черешите също вече били в плододаване. Сиропите правят основно от специален сорт ягоди за преработка и консервиране. В земеделския труд е включена цялата фамилия. Двете дъщери на Денка са отдадени на семейния бизнес: „Голямата ми дъщеря е агроном, също и двамата зетьове, а малката е еколог.“, казва тя. Денка и съпруга й са машинни инженери, по време на Прехода обаче, когато децата били малки, решили, че искат да се занимават с нещо, което им позволява да са по-близо до децата. Така решават да останат в селото, купуват част от стопански двор. Сега освен овошки и ягоди, семейството сади и домати, чушки, патладжан и тиквички. Зеленчуците минават през сушилнята.
В пиковите моменти, когато работата е много, Георгиеви наемат и допълнителни помощници. Щастливи са, че успяват да намерят. Имало няколко души, с които работели вече няколко години.
