Най-ценните ресурси за развитие на туризма в селата ни всъщност са това, което за местните хора изглежда естествено, например местната храна, обичаите, традиционните земеделски практики. Културният модел сам по себе си е ценен, но за съжаление с напредване на годините на възрастните хора по селата, той започва да изчезва, коментира за „Агрозона“ Гавраил Гавраилов, автор на книги за села и туризъм.
Гавраил Гавраилов
По думите му развитието на селския туризъм понякога може да е нож с две остриета. Този вид туристическа услуга изисква местните обичаи да бъдат превърнати в атрактивни продукти, което крие опасност от изопачаването им и от загуба на автентичност. Такъв е примерът с нестинарството, типично за няколко странджански села, което още през средата на 80-те години започва да се експлоатира. В резултат днес се пресъздава на много места в страната, но мястото, където наистина има ритуален смисъл, остава само един конкретен регион. Ако всеки ритуал бъде превърнат в масов продукт, ще се опорочи идеята довеждането на туристи да спомогне за съхраняването на местната общност, коментира Гавра-илов.
За щастие обаче има и добри примери в тази посока. Такъв е фестивалът за гайдарско надсвирване в смолян-ското село Гела. С годините той се е прочул и селото се е превърнало в популярна дейстинация по време на над-свирването. Въпреки това местните хора продължават да съхраняват смисъла на този фестивал – да се опази традицията. Фестивалът се организира от местната общност, в провеждането му са ангажирани няколко сдружения, които наистина целят да се запази традицията. Такова сдружение е „Родопски хайдути“.
Традиция в чист вид
Когато обаче бъде премината критична маса от посетители, започват да се появяват и търговци на най-различни стоки, включително на носии от други краища на страната, за които посетителите са потребители. Подобно изкривяване започва да се наблюдава в Жеравна на фестивала на народната носия, когато традиционните одежди са задължителни за вход на фестивала. Голяма част от посетителите там в последните години били с носии, произведени на принципа на конфекцията. Колкото повече пазим автентичността на традицията, толкова по-голям е шансът тя да бъде съхранена и предадена на следващите поколения в автентичния й вид, а не да предадем видоизменени традиции, които са създадени едва ли не заради атракцията, коментира Гавраил Гавраилов.
Въпреки че не във всички селски райони на страната се развива селски туризъм, има и такива, където вече второ поколение и отдадено на това. Примери са Еленският Балкан и долината на река Горна Арда в Родопите. Там са постигнати съхраняване и устойчивост на местната общност чрез туризъм. На други места обаче, където тепърва проходжа този вид туризъм, местните все още не са уверени в предлагането на туристическата услуга, не са свикнали с контакта с туристите. Има и друго – самите местни не могат да оценят високата стойност на услугата, която предлагат, и не й поставят адекватна цена.
Трайна тенденция или временна мода
Все повече млади хора намират своето място в селата
Що се отнася до интереса на младите хора да развиват туризъм или друг вид визнес в селските райони – такава тенденция има у нас. Но не се знае все още доколко тя ще бъде устойчива и „дали това не е поредната мода, която след пет години ще отшуми“, коментира Гавраил Гавраилов. „Отивайки в малка селска общност, младите хора много бързо могат да намерят своето място и своята реализация, защото тези, които са успели в града, могат да успеят и на село. Благодарение на новите технологии, модерните форми на труд могат да бъдат практикувани дистанционно.“, добавя специалистът. По думите му, отивайки на село, младите добиват опит с отглеждане на храна и осигуряване на ежедневни блага, който няма как да получат в града. Заради промяната в общуването в големите градове, свързана с наличието на социални посредници като платформите за онлайн комуникация, понякога младите, отивайки на село, странят от местните и живеят изолирано, отбелязва Гавраилов. Рано или късно обаче, контактът се осъществява. Има и друг вид нагласа и тя е много по-ценна – пристигналите в малкото населено място търсят общуването с жителите му, да черпят от техния опит.
Въпрос на баланс
У нас потенциалът на селския туризъм е най-голям, а пътят му – с най-дълъг хоризонт, коментира Гавраил Гавраилов. Главна причина за това е, че селските територии заемат огромен процент от територията на страната. Потенциалът обаче засега е (почти) неизползван. „От друга страна масовият туризъм вече е достигнал някакъв таван“, коментира специалистът и уточнява, че ръстът, който масовият туризъм продължава да бележи, не се дължи на пазарни механизми, а на изкривяване на пазара и намаляване на цени. Гавраилов изразява увереност, че рано или късно Министерството на туризма ще обърне сериозно внимание на селския туризъм. По думите му, селският туризъм не са само къщите за гости и ритуалите, в него влизат и нетрадиционни практики, храни и напитки, цялостни културни модели. Ако тези модели не бъдат подкрепени, ще изчезнат. Към момента обаче има шанс да се балансира между масовия и селския туризъм, смята Гавраил Гавраилов.
Анета Стефанова
Четете още: Първата сватба в селото от 40 години
