Селският туризъм – нож с две остриета

Най-ценните ресурси за развитие на туризма в селата ни всъщност са това, което за местните хора изглежда естествено, например местната храна, обичаите, тради­ционните земеделски практики. Културният модел сам по себе си е ценен, но за съжаление с напредване на годи­ните на възрастните хора по селата, той започва да изчез­ва, коментира за „Агрозона” Гавраил Гавраилов, автор на книги за села и туризъм.

По думите му развитието на селския туризъм поняко­га може да е нож с две остриета. Този вид туристическа услуга изисква местните обичаи да бъдат превърнати в атрактивни продукти, което крие опасност от изопачава­нето им и от загуба на автентичност. Такъв е примерът с нестинарството, типично за няколко странджански села, което още през средата на 80-те години започва да се експлоатира. В резултат днес се пресъздава на много места в страната, но мястото, където наистина има ри­туален смисъл, остава само един конкретен регион. Ако всеки ритуал бъде превърнат в масов продукт, ще се опорочи идеята довеждането на туристи да спомогне за съхраняването на местната общност, коментира Гавра-илов.
За щастие обаче има и добри примери в тази посока. Такъв е фестивалът за гайдарско надсвирване в смолян-ското село Гела. С годините той се е прочул и селото се е превърнало в популярна дейстинация по време на над-свирването. Въпреки това местните хора продължават да съхраняват смисъла на този фестивал – да се опази тра­дицията. Фестивалът се организира от местната общност, в провеждането му са ангажирани няколко сдружения, които наистина целят да се запази традицията. Такова сдружение е „Родопски хайдути”.

Традиция в чист вид

Когато обаче бъде премината критична маса от посе­тители, започват да се появяват и търговци на най-раз­лични стоки, включително на носии от други краища на страната, за които посетителите са потребители. Подоб­но изкривяване започва да се наблюдава в Жеравна на фестивала на народната носия, когато традиционните одежди са задължителни за вход на фестивала. Голяма част от посетителите там в последните години били с но­сии, произведени на принципа на конфекцията. Колкото повече пазим автентичността на традицията, толкова по-голям е шансът тя да бъде съхранена и предадена на следващите поколения в автентичния й вид, а не да предадем видоизменени традиции, които са създадени едва ли не заради атракцията, коментира Гавраил Гавраилов.

Въпреки че не във всички селски райони на страната се развива селски туризъм, има и такива, където вече второ поколение и отдадено на това. Примери са Елен­ският Балкан и долината на река Горна Арда в Родо­пите. Там са постигнати съхраняване и устойчивост на местната общност чрез туризъм. На други места обаче, където тепърва проходжа този вид туризъм, местните все още не са уверени в предлагането на туристическа­та услуга, не са свикнали с контакта с туристите. Има и друго – самите местни не могат да оценят високата стойност на услугата, която предлагат, и не й поставят адекватна цена.

Трайна тенденция или временна мода

Що се отнася до интереса на младите хора да раз­виват туризъм или друг вид визнес в селските райони – такава тенденция има у нас. Но не се знае все още доколко тя ще бъде устойчива и „дали това не е по­редната мода, която след пет години ще отшуми”, ко­ментира Гавраил Гавраилов. „Отивайки в малка селска общност, младите хора много бързо могат да намерят своето място и своята реализация, защото тези, които са успели в града, могат да успеят и на село. Благода­рение на новите технологии, модерните форми на труд могат да бъдат практикувани дистанционно.”, добавя специалистът. По думите му, отивайки на село, младите добиват опит с отглеждане на храна и осигуряване на ежедневни блага, който няма как да получат в града. Заради промяната в общуването в големите градове, свързана с наличието на социални посредници като платформите за онлайн комуникация, понякога млади­те, отивайки на село, странят от местните и живеят из­олирано, отбелязва Гавраилов. Рано или късно обаче, контактът се осъществява. Има и друг вид нагласа и тя е много по-ценна – пристигналите в малкото населено място търсят общуването с жителите му, да черпят от техния опит.

Въпрос на баланс

У нас потенциалът на селския туризъм е най-голям, а пътят му – с най-дълъг хоризонт, коментира Гавраил Гавраилов. Главна причина за това е, че селските тери­тории заемат огромен процент от територията на стра­ната. Потенциалът обаче засега е (почти) неизползван. „От друга страна масовият туризъм вече е достигнал някакъв таван”, коментира специалистът и уточнява, че ръстът, който масовият туризъм продължава да бе­лежи, не се дължи на пазарни механизми, а на изкри­вяване на пазара и намаляване на цени. Гавраилов из­разява увереност, че рано или късно Министерството на туризма ще обърне сериозно внимание на селския туризъм. По думите му, селският туризъм не са само къщите за гости и ритуалите, в него влизат и нетради­ционни практики, храни и напитки, цялостни културни модели. Ако тези модели не бъдат подкрепени, ще из­чезнат. Към момента обаче има шанс да се балансира между масовия и селския туризъм, смята Гавраил Гавраилов.

Анета Стефанова

Четете още: Първата сватба в селото от 40 години