Как трябва да редувате културите, за да имате полза от цялата площ
Планирането на насажденията в градината е едно от мероприятията, от което в голяма степен зависят и добивите от културите. Затова грамотно създадената схема на насажденията е много важен етап от подготовката за новия сезон. Редовното размествайте културите, съобразявайки се с техните основни изисквания. Сеитбооборотът подобрява качеството на почвата, намалява проблемите с болестите, предаващи се чрез пръстта, и помага да се борите с вредителите. Едни от културите отнемат от земята хранителни вещества, други път добавят такива в пръстта. Затова е много важно грамотно да разполагате различните видове, за да получите добра реколта.
Сеитбооборотът не е нова идея. Неговите ползи са известни отдавна на стопаните и има убедителни доказателства за това, че още древните египтяни са прилагали този принцип на подредба на градината достатъчно отдавна, при това напълно успешно, а европейските фермери са изпълнявали най-простата практика на две поля – на половината от участъка са засаждали култури, а втората половина са оставяли празна, за да си почине. На следващата година местата се сменяли.
На по-късен етап фермерите на Стария континент въвежда системата от три полета. Разделяйки своята зона на три равни части (вместо две), те могли да събират повече реколта всяка година. Обикновено на едно поле през пролетта са се засявали овес и ечемик, а след това преминавали на зимни култури. Второто поле било отредено за отглеждането на култури, които осигурявали азот – леща, грах, боб. Третото поле почивало. Тези полета се заемали последователно с култури всяка година, като така стопаните винаги имали място, което да си почива.
Вместо пестициди
Правилната ротация на културите помага да прекъснете цикъла на специфичните вредители и болести. Това означава, че вредителите и болестите няма да успеят да се натрупат до разрушителни нива в почвата, както и на самите растения. Сеитбооборотът дава възможност да изгоните от любимите им гостоприемници вредните насекоми и фитопатогени през зимата, и тяхното ново поколение да не намери източник на храна и място за размножаване.
Конкуренцията с плевелите е различна за различните култури. След картофи, домати, грах, зеле лехите остават относително чисти, което облекчава отглеждането на следващите култури. Тиквата, благодарение на своите гъсти листа, също не дава шанс на плевелите да се развиват. Затова, ако имате място, което да е превзето от подобни растения, то можете да засадите там именно тези култури, като ги отглеждате последователно.
Идеалният сеитбооборот, отчитайки биологичните характеристики на зеленчуковите култури, предполага растенията от едно ботаническо семейство да не попадат на едно и също място на по-малко от три години, особено, ако има регистрирани почвени болести.
Стъпка по стъпка
Ще ви дадем прекрасен пример с отглеждането на домати. Всички са наясно, че доматите се развиват бавно и се отглеждат чрез разсад. Тъй като културата е взискателна към торенето, то органичните вещества трябва да се внесат в лехите още през есента, а през пролетта при засаждането на отделните коренчета в ямките се добавят и по малко количество минерални торове. Важно условие за здравето и добрата реколта от домати е и внасяне на хранителни вещества през цялата вегетация, като можете да използвате и листно торене в зависимост от етапа на развитие на растенията.
Доматите обичат влагата. Тяхната коренова система е разположена в горните слоеве на почвата, затова се налага често да ги поливате. Този режим на отглеждане обаче води до преуплътняване на почвата. Затова след доматените култури е добре да засадите растения с дълбоко проникващи корени, като репички, ряпа, моркови, цвекло и т.н. На такова място можете да сложите и растения, които не са от семейство Картофови – краставици, лук, боб, чесън и др. За да не се разпространят едностранно болести, които са характерни за това семейство, и за да избегнете изтощаването на земята, не садете и картофи, патладжани, домати, пипер, които са от същото семейство.
Неутрални предшественици за доматите са целината и тиквичките, а най-добри са бобовите.
Групи на съвместимост
Насажденията, които правите в лехата, могат да се разпределят по групи на съвместимост. Много важно е да знаете кои растения изтощават почвата най-силно и кои от тях се явяват помощници във възстановяването на баланса ѝ.
Към най-жадните растения в градината могат да се отнесат доматите, броколите, зелето, патладжаните, цвеклото, зелените салати. С по-скромен апетит се славят чесънът, лукът, пиперът, картофите, репичките и репите.
Растенията, които възстановяват почвата, са предимно бобови – грах, боб и почвопокривните култури като детелина или зимна ръж. Отглеждането на тези три групи култури позволява по-добре да използвате хранителните вещества в земята.
Най-простият тригодишен сеитбооборот предвижда най-взискателните растения да се засадят през първата година, следвани от по-малко взискателните, а на третата година – растенията, които възстановяват плодородието на терена.
Почвопокривните култури могат да се слагат и след като се събере реколтата всяка година. Тъй като доматите, чушките, тиквичките, патладжаните завършват вегетацията си в ранна есен, след тях можете да засеете горчица или фасул в ролята на сидерати. През пролетта засятата култура се закопава в почвата, а след това могат да се засадят различни листни зеленчуци.
Практиката на засаждане на плодни дървета и храсти не се възприема като част от сеитбооборота, но тя е много полезна за подобряването на микроклимата на участъка. Тези растения защитават градината от студове и вятър, спират снегонавяването, служат като дом за много птици и насекоми.
Ако имате план
Въпросът за културите в градината се решава преди сезона, като на базата на миналогодишната заетост трябва да решите какво ще сложите през настоящата година. Добре е да си водите дневник, който значително ще опрости задачата ви. Препоръчваме ви да си отбелязвате от какви болести и вредители са пострадали тези или онези култури, за да планирате по-рано профилактични мерки. Нов ли е участъкът, то първо трябва да почистите терена, да проведете борба с плевелите и да подобрите състава на почвата. Киселите терени се варуват, песъкливите се обогатяват с торф, а неплодородните – с минерални вещества и органика.
