Националният гаранционен фонд (НГФ), който е дъщерно дружество на Българската банка за развитие (ББР), към момента е издал гаранции покриващи капацитета на Политиката за развитие на селските райони на 10%. Какви са новостите в предоставяните от НГФ възможности за издаване на гаранции по кредити за земеделци, попитахме изпълнителния директор на Фонда, Самуил Шидеров.
Г-н Шидеров, какви са основните затруднения, с които се сблъскват малките и средни предприятия от земеделския сектор, когато търсят финансиране?
Основен източник на външно финансиране на предприятията в България е банковата ни система. На пазара се конкурират много чуждестранни и местни банки и по-голямата конкуренция допринесе до облекчаване на достъпа до финансиране поради желанието на банките да завоюват по-голям дял от един бързо растящ пазар. Банките започнаха да предлагат и необезпечени кредити с много къси срокове за одобрение. С настъпването на кризата през 2008 г. и големия брой необслужени кредити през следващите години водещо за банките стана качеството на отпусканите кредити. Намаления апетит към риск от страна на търговските банки се отрази първо на стартиращите предприятия и тези без кредитна история. За тях стана почти невъзможно да получат финансиране дори да имат адекватни обезпечения. Предложенията за финансиране, базирани основно на активи, на практика бяха изтеглени от пазара. Изискванията за осигуряване на достатъчно ликвидни обезпечения се оказва и вторият основен проблем пред малките и средни предприятия. Не на последно място ограничаващ фактор е и цената на кредита – високите лихви и допълнителните такси и комисиони, които фирмите плащат.
Как се променят условията по кредитите, когато за тях е издадена гаранция от Националния гаранционен фонд?
Лихвата по кредитите зависи основно от два компонента – цената на ресурса за банката и оценката за риска, който тя поема. Включването на кредита в гаранционна схема оказва влияние върху неговата цена като намаляване риска за търговската банка. Нашите наблюдения показват, че кредитите, включвани в гарантирания от фонда портфейл, са средно процент и половина по-ниски. Но не това е основната полза от гаранциите, издавани от фонда. С тях се преодоляват непосилните в някои случаи изисквания към обезпеченията, които се изискват, за да може дадено предприятие да получи финансиране. Споделяйки риска с фонда, за банките вече е атрактивно и финансирането на стартиращи фирми или такива без кредитна история. Принцип на работа на НГФ е да работи с повече на брой банки, за да може компаниите да сравняват различните условия и да избират най-изгодните за тях.
През март НГФ подписа нови гаранционни споразумения с 10 търговски банки – какъв е ресурсът по тази програма по какъв начин предприятията ще могат да се възползват от нея?
Фондът, всъщност, вече има гаранционни споразумения с 13 търговски банки. По тази програма НГФ ще гарантира кредити в размер на 360 млн. лв. Схемата е изцяло насочена към малкия и среден бизнес – максималната гаранция от фонда е в размер до 250 хил. лв. Новото в условията е, че предприятията вече не дължат такса за гаранцията от НГФ, като всяка банка има възможност да предложи финансиране при по-ниски изисквания за обезпечение и по-атрактивни лихвени условия. Схемата е максимално улеснена за предприятията и за търговските банки.
Какъв тип заеми се подкрепят с гаранции по тази програма?
По програмата могат да се включват само нови кредити, тоест няма как да кандидатствате за рефинансиране на предишен заем. Кредитите, които се отпускат, са за оборотни средства и за инвестиции, включително за финансиране на проекти по оперативни програми. Наблюденията ни през последната една година са, че търсенето в момента е основно на оборотни средства, като инвестиционните кредити са основно за реализация на проекти с европейско финансиране.
Наскоро медиите публикуваха информация относно одитен доклад на ЕК за „спасяването” на средствата по ПРСР чрез прехвърлянето им в Гаранционния фонд. Какъв е проблемът според вас?
Действително НГФ е капитализиран с европейски средства, които бяха под риск да бъдат изгубени. При преговорите между МЗХ и ЕК беше увеличена общата сума на проектите, които трябва да се гарантират, като същевременно това трябваше да се постигне и с по-малък капитал. Първоначално гаранционната програма предвиждаше с капитал от 176 млн. евро да бъдат издадени гаранции за 516 млн. евро. Гаранционната схема на НГФ обаче беше променена, така че сега с капитал от 121 млн. евро да бъдат отпуснати гаранции за 605 млн. евро. Така от една страна от банките се очаква да отпуснат повече кредити за земеделие, а от друга по-рисковите проекти стават по-неатрактивни за банките и заложеният потенциал – по-непостижим.
Тоест, оставащите за реализиране проекти са по-рискови?
В края на програмния период естествено остават тези проекти, които са по-трудни за реализиране по една или друга причина. Бенефициентите които са имали възможности и достъп до финансиране, вече са реализирали своите проекти и субсидиите по тях са разплатени.
Какви са резултатите ви до сега?
Към края на месец април 2014 издадените от фонда гаранции вече са 100 млн. лв., като сумата на гарантираните кредити е в размер на 129 млн. лв. Отнесено спрямо експозицията на банките в сектор „Селско горско и рибно стопанство“ може да кажем, че за една година вече всеки десети кредит в сектора е отпуснат с гаранция от нас. Това, което ни радва особено от статистиката, е че резултатът до момента основно се дължи на отпуснати кредити на земеделски производители, които са в размер до 500 хил. лв.
Въпреки това се разпространява митът, че НГФ изостава с издаването на гаранциите?
Сравнително бавното усвояване на схемата се дължи на начина, по който е структурирана гаранционната схема по Програмата за развитие на селските райони и поради това, че постигнатите резултати се съотнасят спрямо общия потенциал. По останалите гаранционни програми интересът към дейността му е сериозен. Преди два месеца заработи нова програма за споделяне на половината от риска с търговските банки, която още в първите дни след обявяването й бе презаписана. Пазарът показа, че има нужда от нас и това се доказва от още един факт: над половината от проектите по ПРСР, разплатени през последната година, са към наши клиенти.
Какъв процент от бюджета на фонда е бил изразходван за кредити на проекти по Политиката за развитие на селските райони?
Към момента НГФ е издал гаранции покриващи капацитета на схемата на 10%. Следва да се има предвид обаче, че трансферирайки средства по ПРСР във гаранционния фонд бяха спасени средства под риск от загуба поради правилото n+2. Фондът е капитализиран с цел да покрие на 100% нереализираните проекти по трите мерки, които по оценки тогава се равняват на около 1.4 млрд. лв. кредити. Това означава, че всеки лев по-малко капитал към фонда щеше да се отчете като загуба, без възможност тези средства да се използват през следващите години.
Каква е средната лихва по отпуснатите до момента кредити?
6.76 е средният лихвен процент, при това за малки кредити, основно на земеделски производители. Освен това, както споменах, тези заеми са освободени от такси и комисиони.
Какъв е процентът на отказаните от НГФ гаранции?
3% са отказаните гаранции, като основно това се дължи на несъответствие с правилата за включване на кредити в гарантирания портфейл. Най-често причина за отказ е констатацията, че кредитополучателят или свързаните с него лица са класифицирани като Загуба в ЦКР.
Според бенефициенти по ПРСР има банки, които не признават гаранциите на НГФ при договаряне на фирмени кредити по проекти по ПРСР. Как ще коментирате това, на какво, според Вас, се дължат тези случаи?
Не сме запознати с подобни случаи. Гаранционната схема подпомага бенефициентите по програмата да получат финансиране от търговските банки, но гаранцията на фонда не означава, че банката ще финансира всеки проект. Основната роля на банките е да преценят доколко проектът е „банкируем“, ако мога да използвам този израз, и да финансират само тези, които преценят, че са жизнеспособни. При условие, че искането от страна на клиента за финансиране не отговаря на условията на схемата или банката оцени отпускането на кредита като рисково, дори с гаранция от фонда кредитът няма да бъде отпуснат.
Към гаранционната схема беше проявен сериозен интерес от страна на банките, като с 14 от тях е подписано споразумение. От друга страна, до момента сме издали 52 гаранции на стартиращи предприятия (с кредитна история до 1 година), като около 70% от гаранциите са на предприятия с персонал до 5 души.
Лилия Александрова
