Само 15 % от населението в селата е заето в земеделието

Екип на Агрозона
Екип на Агрозона
12 Минути

Доц. д-р Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България

Госпожо Чавдарова, каква е ролята на оперативните програми за развитието на общините? Коя програма оценявате като най-атрактивна за кандидатстване?

– Всички програми, които предоставят подкрепа за развитието на основни местни услуги и инфраструктура, са атрактивни от гледна точка на общините. Поради социално-икономическото състояние на държавата, еврофондовете се явяват почти безалтернативен инструмент, тъй като осигуряват жизнено необходими инвестиции за подобряване на тези услуги и инфраструктура. Ето защо общините са силно мотивирани да участват в пълноценното оползотворяване на този ресурс. За изминалия програмен период българските местни власти са реализирали над 4 300 проекта по европейските програми на обща стойност повече от 9 млрд. лв. По тип дейност проектите са разделени почти по равно – 50% за инфраструктурни дейности и 50% за „меки“ дейности със социална, културна или образователна насоченост. По отношение на разходите – доминират тези за скъпоструващата техническа инфраструктура.

Все пак, като най-„атрактивни“ може да се посочат Оперативна програма „Регионално развитие“, Програмата за развитие на селските райони, Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Оперативна програма „Околна среда“.

– Какви действия предприемате, за да гарантирате ефективното усвояване на европейски средства от селските общини?

– Постоянно подобряваме капацитета на общините да планират, управляват и изпълняват проекти по всички възможни европейски програми. Практическото изражение на тези усилия в селските райони са 1500-те реализирани общински проекти по ПРСР 2007-2013г. за близо 2 млрд. лева.

proekt_obshtinaВ стратегически план се стремим да подобрим подхода на управление на самите европейски структурни и инвестиционни програми. В повечето държави-членки отдавна е предоляно управлението на тeзи програми на принципа „всяка коза на свой крак“ или всеки Управляващ орган (УО) със своите феодално защитавани изисквания, насоки, наредби и т.н. Въведена е регионализация на управлението и планирането с реално многофондово финансиране и унифицирани правила. По този начин инвестициите се напасват най-добре с местните нужди и потенциал, без излишно бюрократично затормозяване.

У нас известен напредък в това отношение имаме по Оперативна програма „Региони в растеж“ и по ПРСР с по-голямата тежест, придадена на подхода „Водено от местните общности развитие“.

– Значително са намалени средствата по различните подмерки в общинската мярка от ПРСР – ще стигнат ли те, за да развият общините проектите си и населението да успее да почувства ефекта от програмата?

– Действително, общият бюджет по общинските подмерки е намален с близо 500 млн. лв. спрямо ресурса, договориран по общинските проекти през изминалия планов период. Практиката от старата програма показва, че не винаги големите проекти и пари допринасят за устойчивото развитие на общината. Крупният проект, донесъл жестока финансова корекция, може и да навреди, докато палитрата от по-малки, но съобразени с местната специфика проекти, могат да доведат до осезаем напредък. Те не само обновяват населените места, а и насърчават местната инициатива и собствения капацитет за развитие.

– Броят на населението, което ще бъде обхванато от дадена инвестиция, е основен критерий при класирането на проектите. Този фактор ще има ли силен негативен ефект върху слабонаселените общини и техните възможности за развитие? 

– Ние вече не само видяхме, но и изстрадахме този негативен ефект. Редно е сега да сме по-умни. Критерият за брой обхванато население се фаворизира заради устойчивостта на реализираните инвестиции. За нас този критерий е твърде несправедлив за българската реалност и затова предложихме алтернативни и допълнителни критерии, свързани с териториалното въздействие и обхват на проектите (например, отразяващи връзката общински център – съставни населени места).

Предстоят трудни преговори с ЕК и УО по определяне на тежестта на отделните критерии, така че малките общини да не бъдат ощетени и да има равнопоставен достъп до европейско финансиране за всички селски общини.

– Как ще привлечете инвестиции в общините от сдружението извън средствата от еврофондове?

– През последните няколко години общините като че ли иззеха инициативата от централната администрация и подеха целенасочени действия по привличане на частни инвеститори.

Започна се с предлагането на общински терени на разумни цени, изграждането на инфраструктура и осигуряването на добри логистични услуги. Предприеха се действия за подкрепа на професионалното образование и за съдействие на инвеститорите при осигуряването на квалифициран персонал. Подобрено е обслужването на едно гише и регулярното осигуряване на информация за потенциалните инвеститори относно местните възможности за правене на бизнес. Все по-активно се представяме и „продаваме“ на подходящи международни форуми.

Полагаме усилия за създаване на предвидима стопанска среда, в т.ч. по отношение на местната данъчна политика, правилата за устройство на територията и регулиране на строителните процеси и пр. Редица общини стартираха издаването на регулярни каталози, посветени на бизнес средата и местните условия за инвестиции. Имаме доста добри примери вече на успешно развивани промишлени зони и логистични паркове.

От друга страна, с ясното съзнание, че евросубсидиите ще намаляват и дори изчезнат в дългосрочен аспект, започнахме работа по изграждане на модели за дългово финансиране на общинските инвестиции през специализирани инвестиционни посредници (комбинация между финансов посредник и общински фонд за развитие). Такива модели функционират от близо 100 години в Скандинавските страни и във водещите икономики от Западна Европа.

– Явява ли се земеделието двигател за икономиката на селските общини?

Да, земеделието е основа за икономиката в селските райони, но като „двигател“ вече 20 години работи само на първа предавка. За съжаление в земеделието (на пълен работен ден) са заети около 200 000 души или едва 15% от трудоспособното население в селските райони. Под една пета от доходите в тези райони са от земеделска дейност, като твърде голям дял се пада на доходите от трансфери – пенсии, социални плащания, заетост в сферата на държавната и общинска администрация. Очевидна е нуждата от мерки за преодоляване на едностранчивото развитие на селското стопанство чрез инвестиции в добяване на стойност към земеделската продукция от стопаните в селските райони, от целенасочена подкрепа за т.нар. чувствителни и трудоемки  сектори, които западнаха твърде много през последните години – животновъдство, производство на плодове и зеленчуци.  В това отношение споделяме политиката на МЗХ и изведените приоритети в Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г.  за целенасочено въздействие върху тези отрасли.

batak_proekt_obshtina– Потенциалът на страната ни за развитие на алтернативен туризъм многократно е сочен като неоползотворен, в същото време туристическият сектор носи значителна добавена стойност. Каква е визията на Вашите колеги за развитие на селския и като цяло алтернативния туризъм в общините?

– Всички общини от селските райони разполагат с туристически атракции и забележителности. В своите планове за развитие те заложиха поредица от дейности по „валоризиране“ на местния туристически потенциал. На първо място бе обновяването и социализирането на занемарените местни забележителности и на културно-историческото и природно наследство. Тук включваме и създаването на съпътстващи туристически услуги и инфраструктура. Впоследствие пристъпихме към създаването и популяризирането на туристически маршрути и регионален „брандинг“ с цел излизане на туристическата карта на България, като се разчита предимно на вътрешния туристически пазар.

– Какви са приоритетите в работата на сдружението?

– Безусловно цел номер едно е финансовата децентрализация, в т.ч. чрез приемането на европейски по дух и съдържание Закон за местните данъци и такси. Нашите общини са твърде зависими от централната власт, а моделът на разпределение на субсидии от държавата е остарял и неефективен.

Второ, ще продължим с нашите постоянни усилия за надграждане на общинския капацитет. До средата на годината ще стартираме два големи институционални проекта по Оперативна програма „Добро управление“. Очаква ни и интензивна международна дейност, в рамките на българското председателство на Съвета на министрите към Съвета на Европа. Задачите по представителство, лобиране, защита на интересите, консултиране и представяне на добри управленски практики ще са наше ежедневие.

– Предвиждате ли конкретни инициативи за задържане на младите хора в малките и в селските общини?

– Как да задържим младите в селата, като те бягат и от градовете.  Както бе казано по-горе, общините способстват за привличане на инвестиции и създаването на заетост в селските райони. Те полагат много усилия за запазване и обновяване на образователните, здравни, спортни и социални услуги, които ползват най-вече младите хора и техните семейства. През изминалия планов период бяха обновени стотици училища и детски градини в малки общини в противовес на наложилата се „политика“ по оптимизация и закриване на тези заведения.

Почти всички имат разработени и приети свои, общински планове за работа с младежта. В тях са включени дейности в подкрепа на личностното развитие на младите хора. Тези инициативи се реализират съвместно с общинските училища, културни институти, читалища и спортни организации.

– Дават ли възможност за избиране на най-добрия изпълнител или са вратичка за корупция промените в Закона за обществените поръчки?

– Отне ни близо 2 години и доста финансови корекции, за да стабилизираме процедурите в това отношение в нелеко сътрудничество с общините и Държавен фонд „Земеделие“.

Новият ЗОП ще влиза в сила от 15.04.2016г., т.е. едновременно със старта на общинските подмерки по новата ПРСР. Законът създава условия за повишаване на прозрачността при избора на изпълнители в унисон с европейските норми. Стриктното спазване от страна на възложителите на принципите, залегнали както в досега действащия, така и новия закон, предполага избор на най-добрия изпълнител, макар че корупционните практики и нередности не следват от законите, а от тяхното умно заобикаляне.

– Имаше проблеми с разпределянето на общинските пасища, какви са вашите предложения в тази насока?

– Проблеми с пасищата имаше заради разнобоя в националната политика за тяхното ползване – дали основно за производствени цели в животновъдството или най-вече за увеличаване на поземления фонд, годен за усвояване на евросубсидии на площ. При последното преразпределение се надяваме, че над 90% от пасищата, мерите и ливадите ще останат в местните животновъди и общините няма повече да са сред обичайните заподозрени за лошите пазарни условия в сектора, в т.ч. за недобросъвестното ползване на земите (без правно основание) или за ниските изкупни цени.

Надяваме се, че и резките завои в националната политика по управление на поземления фонд ще спрат и че оттук насетне всички значими изменения в основополагащата нормативна уредба (ЗСПЗЗ, ЗОЗЗ и ЗПЗП) ще бъдет надлежно мотивирани и съобразени с дългосрочните интереси на местните общности и производителите.

Agrozona.bg e специализиран новинарски сайт за бизнес и земеделие. Нашата цел е да информираме своите читатели за новостите и добрите практики в агробизнеса у нас и по света. Agrozona.bg Ви предоставя експертни анализи и съвети за успешна реализация в сектора, а също така информация за важни срокове и събития. При нас ще намерите още и интересни и полезни съвети за вашето хоби. Екипът на Агрозона подготвя цялото съдържание на сайт и списание Агрозона. В него участват 4 журналисти, както и стажантите, които се учат на аграрна журналистика в редакцията на Агрозона

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА