Доц. д-р Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България
Госпожо Чавдарова, каква е ролята на оперативните програми за развитието на общините? Коя програма оценявате като най-атрактивна за кандидатстване?
– Всички програми, които предоставят подкрепа за развитието на основни местни услуги и инфраструктура, са атрактивни от гледна точка на общините. Поради социално-икономическото състояние на държавата, еврофондовете се явяват почти безалтернативен инструмент, тъй като осигуряват жизнено необходими инвестиции за подобряване на тези услуги и инфраструктура. Ето защо общините са силно мотивирани да участват в пълноценното оползотворяване на този ресурс. За изминалия програмен период българските местни власти са реализирали над 4 300 проекта по европейските програми на обща стойност повече от 9 млрд. лв. По тип дейност проектите са разделени почти по равно – 50% за инфраструктурни дейности и 50% за „меки“ дейности със социална, културна или образователна насоченост. По отношение на разходите – доминират тези за скъпоструващата техническа инфраструктура.
Все пак, като най-„атрактивни“ може да се посочат Оперативна програма „Регионално развитие“, Програмата за развитие на селските райони, Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Оперативна програма „Околна среда“.
– Какви действия предприемате, за да гарантирате ефективното усвояване на европейски средства от селските общини?
– Постоянно подобряваме капацитета на общините да планират, управляват и изпълняват проекти по всички възможни европейски програми. Практическото изражение на тези усилия в селските райони са 1500-те реализирани общински проекти по ПРСР 2007-2013г. за близо 2 млрд. лева.
В стратегически план се стремим да подобрим подхода на управление на самите европейски структурни и инвестиционни програми. В повечето държави-членки отдавна е предоляно управлението на тeзи програми на принципа „всяка коза на свой крак“ или всеки Управляващ орган (УО) със своите феодално защитавани изисквания, насоки, наредби и т.н. Въведена е регионализация на управлението и планирането с реално многофондово финансиране и унифицирани правила. По този начин инвестициите се напасват най-добре с местните нужди и потенциал, без излишно бюрократично затормозяване.
У нас известен напредък в това отношение имаме по Оперативна програма „Региони в растеж“ и по ПРСР с по-голямата тежест, придадена на подхода „Водено от местните общности развитие“.
– Значително са намалени средствата по различните подмерки в общинската мярка от ПРСР – ще стигнат ли те, за да развият общините проектите си и населението да успее да почувства ефекта от програмата?
– Действително, общият бюджет по общинските подмерки е намален с близо 500 млн. лв. спрямо ресурса, договориран по общинските проекти през изминалия планов период. Практиката от старата програма показва, че не винаги големите проекти и пари допринасят за устойчивото развитие на общината. Крупният проект, донесъл жестока финансова корекция, може и да навреди, докато палитрата от по-малки, но съобразени с местната специфика проекти, могат да доведат до осезаем напредък. Те не само обновяват населените места, а и насърчават местната инициатива и собствения капацитет за развитие.
– Броят на населението, което ще бъде обхванато от дадена инвестиция, е основен критерий при класирането на проектите. Този фактор ще има ли силен негативен ефект върху слабонаселените общини и техните възможности за развитие?
– Ние вече не само видяхме, но и изстрадахме този негативен ефект. Редно е сега да сме по-умни. Критерият за брой обхванато население се фаворизира заради устойчивостта на реализираните инвестиции. За нас този критерий е твърде несправедлив за българската реалност и затова предложихме алтернативни и допълнителни критерии, свързани с териториалното въздействие и обхват на проектите (например, отразяващи връзката общински център – съставни населени места).
Предстоят трудни преговори с ЕК и УО по определяне на тежестта на отделните критерии, така че малките общини да не бъдат ощетени и да има равнопоставен достъп до европейско финансиране за всички селски общини.
– Как ще привлечете инвестиции в общините от сдружението извън средствата от еврофондове?
– През последните няколко години общините като че ли иззеха инициативата от централната администрация и подеха целенасочени действия по привличане на частни инвеститори.
Започна се с предлагането на общински терени на разумни цени, изграждането на инфраструктура и осигуряването на добри логистични услуги. Предприеха се действия за подкрепа на професионалното образование и за съдействие на инвеститорите при осигуряването на квалифициран персонал. Подобрено е обслужването на едно гише и регулярното осигуряване на информация за потенциалните инвеститори относно местните възможности за правене на бизнес. Все по-активно се представяме и „продаваме“ на подходящи международни форуми.
Полагаме усилия за създаване на предвидима стопанска среда, в т.ч. по отношение на местната данъчна политика, правилата за устройство на територията и регулиране на строителните процеси и пр. Редица общини стартираха издаването на регулярни каталози, посветени на бизнес средата и местните условия за инвестиции. Имаме доста добри примери вече на успешно развивани промишлени зони и логистични паркове.
От друга страна, с ясното съзнание, че евросубсидиите ще намаляват и дори изчезнат в дългосрочен аспект, започнахме работа по изграждане на модели за дългово финансиране на общинските инвестиции през специализирани инвестиционни посредници (комбинация между финансов посредник и общински фонд за развитие). Такива модели функционират от близо 100 години в Скандинавските страни и във водещите икономики от Западна Европа.
– Явява ли се земеделието двигател за икономиката на селските общини?
Да, земеделието е основа за икономиката в селските райони, но като „двигател“ вече 20 години работи само на първа предавка. За съжаление в земеделието (на пълен работен ден) са заети около 200 000 души или едва 15% от трудоспособното население в селските райони. Под една пета от доходите в тези райони са от земеделска дейност, като твърде голям дял се пада на доходите от трансфери – пенсии, социални плащания, заетост в сферата на държавната и общинска администрация. Очевидна е нуждата от мерки за преодоляване на едностранчивото развитие на селското стопанство чрез инвестиции в добяване на стойност към земеделската продукция от стопаните в селските райони, от целенасочена подкрепа за т.нар. чувствителни и трудоемки сектори, които западнаха твърде много през последните години – животновъдство, производство на плодове и зеленчуци. В това отношение споделяме политиката на МЗХ и изведените приоритети в Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за целенасочено въздействие върху тези отрасли.
– Потенциалът на страната ни за развитие на алтернативен туризъм многократно е сочен като неоползотворен, в същото време туристическият сектор носи значителна добавена стойност. Каква е визията на Вашите колеги за развитие на селския и като цяло алтернативния туризъм в общините?
– Всички общини от селските райони разполагат с туристически атракции и забележителности. В своите планове за развитие те заложиха поредица от дейности по „валоризиране“ на местния туристически потенциал. На първо място бе обновяването и социализирането на занемарените местни забележителности и на културно-историческото и природно наследство. Тук включваме и създаването на съпътстващи туристически услуги и инфраструктура. Впоследствие пристъпихме към създаването и популяризирането на туристически маршрути и регионален „брандинг“ с цел излизане на туристическата карта на България, като се разчита предимно на вътрешния туристически пазар.
– Какви са приоритетите в работата на сдружението?
– Безусловно цел номер едно е финансовата децентрализация, в т.ч. чрез приемането на европейски по дух и съдържание Закон за местните данъци и такси. Нашите общини са твърде зависими от централната власт, а моделът на разпределение на субсидии от държавата е остарял и неефективен.
Второ, ще продължим с нашите постоянни усилия за надграждане на общинския капацитет. До средата на годината ще стартираме два големи институционални проекта по Оперативна програма „Добро управление“. Очаква ни и интензивна международна дейност, в рамките на българското председателство на Съвета на министрите към Съвета на Европа. Задачите по представителство, лобиране, защита на интересите, консултиране и представяне на добри управленски практики ще са наше ежедневие.
– Предвиждате ли конкретни инициативи за задържане на младите хора в малките и в селските общини?
– Как да задържим младите в селата, като те бягат и от градовете. Както бе казано по-горе, общините способстват за привличане на инвестиции и създаването на заетост в селските райони. Те полагат много усилия за запазване и обновяване на образователните, здравни, спортни и социални услуги, които ползват най-вече младите хора и техните семейства. През изминалия планов период бяха обновени стотици училища и детски градини в малки общини в противовес на наложилата се „политика“ по оптимизация и закриване на тези заведения.
Почти всички имат разработени и приети свои, общински планове за работа с младежта. В тях са включени дейности в подкрепа на личностното развитие на младите хора. Тези инициативи се реализират съвместно с общинските училища, културни институти, читалища и спортни организации.
– Дават ли възможност за избиране на най-добрия изпълнител или са вратичка за корупция промените в Закона за обществените поръчки?
– Отне ни близо 2 години и доста финансови корекции, за да стабилизираме процедурите в това отношение в нелеко сътрудничество с общините и Държавен фонд „Земеделие“.
Новият ЗОП ще влиза в сила от 15.04.2016г., т.е. едновременно със старта на общинските подмерки по новата ПРСР. Законът създава условия за повишаване на прозрачността при избора на изпълнители в унисон с европейските норми. Стриктното спазване от страна на възложителите на принципите, залегнали както в досега действащия, така и новия закон, предполага избор на най-добрия изпълнител, макар че корупционните практики и нередности не следват от законите, а от тяхното умно заобикаляне.
– Имаше проблеми с разпределянето на общинските пасища, какви са вашите предложения в тази насока?
– Проблеми с пасищата имаше заради разнобоя в националната политика за тяхното ползване – дали основно за производствени цели в животновъдството или най-вече за увеличаване на поземления фонд, годен за усвояване на евросубсидии на площ. При последното преразпределение се надяваме, че над 90% от пасищата, мерите и ливадите ще останат в местните животновъди и общините няма повече да са сред обичайните заподозрени за лошите пазарни условия в сектора, в т.ч. за недобросъвестното ползване на земите (без правно основание) или за ниските изкупни цени.
Надяваме се, че и резките завои в националната политика по управление на поземления фонд ще спрат и че оттук насетне всички значими изменения в основополагащата нормативна уредба (ЗСПЗЗ, ЗОЗЗ и ЗПЗП) ще бъдет надлежно мотивирани и съобразени с дългосрочните интереси на местните общности и производителите.
