Съвременното земеделие трябва да се насочи към вземането на по-бутикови решения
Селекцията на пшеници в Института по земеделие и семезнание Образцов чифлик е съобразена с агроклиматичните промени, както на Планетата, така и в България и региона около нас. Затова се стремим при новите кръстоски и линии пшеници да подбираме устойчиви на болести, а също така и на засушаване сортове. Става дума за т.нар. пластични сортове, които не дават максимален добив, но запазват добива през различните години. Това означава да бъдат пластични, всяка година да дават устойчив добив и зърното им да бъде качествено, сподели за A ZONA главен асистент д-р Любомир Иванов, научен секретар на Института.
Освен това в Образцов чифлик се работи с различни култури като на по-големи площи са разположени лозята на научното звено.
По принцип в повечето случаи природата така е съчетала гените, че никога не се случва едновременно хем растението да е голямо физически, а в същото време да има и качества, разказва още д-р Иванов.
Вече всяка година е различна за обработките на почвата
Съвременното земеделие трябва да се насочи към вземането на по-бутикови решения, година за година, съобразно това дали е паднал дъжд или е сухо времето. Миналата година закъсняхме със сеитбите точно заради засушаването, като почвата не можеше да се обработи, машините нямаше как да изорат сухата земя за есенниците. През тази година пък имаше благоприятни условия и сеитбата е по-ранна. Виждаме, че вече всяка година е различна за обработките на почвите и началото на сеитбата. Вече не е така устойчив климатът както преди, всяка година е различен и трябва да се съобразява отглеждането на културите с него и да се реагира с различна агротехника и торене.
Много стопани от региона търсят съдействието на специалистите от Института, стана ясно от думите на д-р Любомир Иванов. Основния съвет според него е фермерите когато използват в стопанствата си различните култури да не засяват един сорт, а няколко с различни генетични основи, за да може да получават устойчив добив независимо каква е климатично годината. Когато единият сорт не успее за реагира на климата, другият да може да компенсира.
Български или чужди сортове?
През последните три-четири години българските сортове се представят в Русенски регион по-добре точно заради това засушаване, категоричен е научният секретар на Института по земеделие и семезнание в Образцов Чифлик. Като те са по-западна селекция, която няма тази успеваемост. В генетиката си нямат тази т.нар. родовост на гените, които са подходящи за нашите условия. „Вече има завръщане от земеделските стопани към българските сортове. Те видяха и при нас по време на Откритите дни, които правим, където на практика може да се видят различни сортове – и наши, и чужди. На място на полето могат да видят как се държат сортовете на Селскостопанска академия, както и чуждите на водещи световни селекционни компании и сами да си направят изводите.
В момента д-р Любомир Иванов също работи по съдзаването на нови български сортове. „Имаме вече сортове в крайни фази, които се надявам да станат кандидати и да бъдат одобрени. Има различни методи, но ние работим по класическата селекция, която отнема 15 години по създаването на един сорт. Но с промените на климатът тези практики и опитни постановки, които са важали за по-постоянно време вече не са съвсем удачни. В последните години тази дълга селекция в един момент може да се окаже закъсняла.
По конкретно той има предвид, че сортовете може да са селектирани при едни условия, но при още по-голямо засушаване няма да могат да дадат очакваните добиви. Четири – пет години се изпитва един и същи генотип в различни условия и може да се каже при какви обстоятелства дава най-висок добив. И така накрая остават много малко кръстоски – две или три от 1000 първоначално, за които се смята, че ще могат да бъдат конкурентни.
„Образцов чифлик“ е най-старото огнище на земеделската просвета у нас
Институтът “Образцов чифлик”, край град Русе, е най-старото огнище на замеделската култура и просвета в България. Неговата история започва след Освобождението на България, когато с Указ № 374 от 13 декември 1879 г. е отворено първото практическо земеделско училище, което през 1883 г. е преобразувано в средно, с тригодишен курс на обучение.
През 1887 г. в уреденото към училището опитно поле е създадена първата ботаническа градина, наречена “Сортимент”, в която се изпитват редица нови земеделски култури. Ръководството на опитното поле се възлага на Константин Малков, един от най-видните представители на агрономическата мисъл в България, смятан за баща на опитното дело у нас.
През 1897 г. се заражда идеята за създаване на земеделски опитни учреждения в България, по подобие на тези в Европа, които са се намирали вече в пълен разцвет. Пръв поставя този въпрос чрез печата Константин Малков. Тази идея бива реализирана със създаването на три земеделски опитни станции в страната – Садово, Образцов чифлик и Плевен.
В “Образцов чифлик” Земеделската опитна станция (ЗОС) се създава на 9 март 1905 г., въз основа на изградено със съвременен облик за времето си изпитателно (опитно) поле и натрупан опит от учителите агрономи В своето развитие станцията е завоювала завидни постижения в областта на селекцията и агротехниката и е придобила голяма известност у нас и в чужбина. Наред с прецизната научно-изследователска и учебна работа, тук се извършва и огромна публицистична дейност. ЗОС “Образцов чифлик” има свое списание “Ново земеделие”, което по-късно се преименува в “Селскостопански преглед”, собствена печатна база, в която се издават първите хвъркати листи, учебници, брошури, учебни помагала и други материали. Понастоящем е институт, профилиран по земеделие и семезнание в структурата на Селскостопанска академия.
