Инвестициите в неземеделски дейности по подмярка 6.4.1 от ПРСР трябва да бъдат съобразени с целите и проектите по оперативна програма “Регионално развитие”. Това каза по време на петъчния парламентарен контрол министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов в отговор на депутатски въпрос във връзка с целесъобразността на финансирането по подмярката.
Отварянето на лекарски и зъболекарски кабинети в селските райони е допустима дейност за финансиране, тъй като това са неземеделски дейности, подчерта Румен Порожанов и допълни, че има десетки други видове услуги, които са допустими както по ПРСР, така и по Регламент.
Има неща, които в новия програмен период трябва да подобрим, посочи министър Порожанов. Инвестициите в проекти на частно практикуващи лекари и зъболекари не се влагат в държавна или общинска инфраструктура, обясни той и допълни: „Инвестициите за здравеопазване, например, би следвало да ги направим част от инфраструктурните проекти, които през следващия програмен период ще бъдат част от националния ни стратегически план. Те трябва да бъдат в симбиоза с проектите по програмата за регионално развитие.“
„Наистина може би трябва да имаме бюджети по области, но по-скоро в инфраструктурните проекти. Ако направим бюджети в националния стратегически план, предлагам да бъдат за животновъдство, за плодове и зеленчуци, но не можем да ги разпишем „плодове и зеленчуци във Видин“ и в други области по целеви бюджети.“, посочи Румен Порожанов и направи отчет за подбора на проектни предложения.
Програмата за развитие на селските райони е изготвена въз основа на задълбочен социално-икономически и екологичен анализ, който определя основните потребности и формулира основните цели на програмата и е неразделна част от нея. Подмярка 6.4.1 допринася за насърчаване на социалното приобщаване, намаляване на бедността и икономическото развитие в селските райони. Подмярката е насочена към инвестиции свързани с развитието на малки и средни предприятия, за разкриване на работни места в селските райони.
Във връзка със заложените приоритети в програмата са предвидени и съответните целеви показатели за периода на изпълнението, а именно създаване на 4 270 работни места чрез подкрепа на 1 600 проектни предложения или средно по 2,7 работни места за един проект.
В периода 5 септември до 7 декември 2018 г. се проведе прием по 3 процедури за подбор на проектни предложения по подмярка 6.4.1. Комитетът по наблюдение на програмата е одобрил критерии за оценка на предложените дейности. Данните в ИСУН показват, че в рамките на трите процедури са постъпили са постъпили общо 826 проектни предложения на обща стойност 456 милиона лева, както следва:
По първи лот „Инвестиции насочени към развитие на занаяти“ са подадени 29 проектни предложения на обща стойност 12,2 млн. лв. и заявена безвъзмездна финансова помощ над 6 млн. лв. Най много проектни предложения са подадени от предприятия на територията на област Благоевград и София – по 5 броя. Във всички останали области в страната подадените проектни предложения варират между 1 и 3 броя.
По втори лот „Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски дейности“ са подадени 507 проектни предложения на обща стойност 276 млн. лв. и заявената безвъзмездна финансова помощ е около 133 милиона лева. Най-много проектни предложения са подадени от предприятията на територията на област Благоевград – 77, следват Пловдив – 55, София – 42. Най-малко проектни предложения са подадени от предприятията на територията на областите Видин и Търговище – по 3, в Разград са 3.
По трети лот „Производство на неземеделски продукти, които не са земеделски“ имаме 290 проектни предложения на обща стойност 168 млн. лв. и заявена безвъзмездна финансова помощ 81 млн. лв. Най-много проектни предложения са подадени от предприятия на територията на област Пловдив – 43, област Благоевград – 42, а най-малко проектни предложения са подадени от предприятия на територията на областите Разград, Силистра, Шумен, Ямбол. Извършва се оценка на подадените проектни предложения.
По отношение на социалните домове е поставен индикатор. Сложен е таван на проектите 200 000 евро, защото тези домове много бързо могат да бъдат трансформирани в други, например малки хотели. Тази мярка ще подлежи на допълнителен мониторинг, обясни министър Порожанов.
„Всички критерии преминават през обсъждане и се приемат от мониторингови комитети. Администрацията не се налага, да ние предлагаме, но в рамките на дебат винаги може да се направи една или друга корекция в една посока.“, отбеляза още Румен Порожанов.
