Многовековна култура достъпна за всички. Едно изречение, което с лекота може да припишем на италианския град Болоня. За историята, културата и съвремието в следващите редове, а тук ще Ви кажем, че градчето е изключително популярно за авиокомпаниите и почти от цяла Европа може да си закупите евтин билет – вашият ключ към творчеството на Ренесанса. Стъпите ли в Болоня обаче знайте, че хич не е евтино. Градът е бил дом на богати фамилии и до ден днешен там се е запазил високият стандарт на живот.
За да не пропуснем традиционната въвеждаща част ще споменем, че Болоня се намира в Северна Италия, на около 300 км от Рим и се води столица на едноименната провинция и на регион Емилия-Романя, разположен между реките Рено и Савена. Смятан е за един от най-богатите италиански градове с високо качество на живот –има силно индустриално развитие, обширен сектор на услугите и важно географско положение — на кръстопътя на най-важните магистрали и жп линии в страната. Не на последно място в града се намира една от най- големите италиански конфедерации в земеделието.
Приютил най- стария университет в Западния свят – градът Болоня има интензивен културен живот и не по-малко интригуващо историческо наследство. Важен градски център за етруските, след това галите и римляните, Болоня е средновековен метрополис, с голямо значение за Европа. Избран за културна столица на Стария континент през 2000 г., през 2006 г. получава приза на Юнеско за град на музиката.
Ако припознаете София, значи не сте в центъра
Движейки се в покрайнините на града усещаш, че си на „Цариградско шосе“, бул. „Брюксел“ или като цяло не е голяма разликата с българската столица. Еднакви улички, объркващи знаци за движение и трафик накъдето погледнеш. След като видиш обаче първата табелка за центъра на Болоня нещата се преобразяват. Имаш чувството, че навлизаш в един друг век – 14, може би, усещаш културното наследство от Медичи, Борджии, галфониери и сеньории. Навсякъде има статуи и архитектури, напомнящи Ренесанса на Да Винчи, Микеланджело и Донатело. Целият център е пълен с катедрали, стари библиотеки и сгради, които вдъхват респект с огромните си размери.
Всички сгради в Болоня са особено внушителни – те са много големи и още по- важното е, че с един поглед можете да се докоснете до изящните детайли, с които известните творци са се доказвали навремето. Архитектурата е невероятна и това си има своето обяснение. Когато Италия изживява своя културен подем през 14 век, всички градове имат своите знатни фамилии, които са се съревновавали помежду си – коя ще има по- добър стандарт на живот. Колкото по-богата е фамилията, толкова по голям и на по-видно място е изобразен гербът й. Фамилиите масово са си строили кули – коя от коя по-висока, защото са символизирали мощта на отделните семейства. В миналото е имало много такива, но днес са оцелели само няколко като най- известните са Гаризенда и Азинели.
Градът на кулите
Болонските кули също характеризират този старинен град, предлагайки на туристите да се насладят на страхотни панорамни гледки от върха. Много от хората, които решат да посетят Болоня, най- вероятно ще прочетат или видят снимки на “Le Due Torri” (Двете кули). Това е нормално, все пак те са основната гордост на града. Наричат се Гаризенда и Азинели и се намират точно в сърцето на Болоня. Те са били част от серийно строителство, като в средновековието в града са построени над 100 кули, от които днес са останали само 20. Строежът им е започнал през 1109 г. В момента кулата Азинели е отворена за посетители и от нея се разкрива прекрасна гледка от Болоня. Тя е висока 97,5 м и се нарежда на четвърто място в Италия. Безспорно гледката от Азинели изпълва с адреналин, но по- голям е неговият прилив, докато я изкачите. Трябва да сте доста безстрашни, защото ще катерите близо 100 метра по тесни извити стълби. Където и да обикаляте в центъра то Гаризенда и Азинели могат да бъдат вашия ориентир къде се намирате.
Друга паметна кула е Torre Accursi. По- позната е като часовниковата кула, която впечатлява с огромния си механичен часовник. Вписана е в известния „Триад на средновековните небостъргачи“. Съоръжението е кръстено на неговия собственик – Акурсио, млад мъж преместил се от Флоренция в Болоня, за да изучава право. След като станал известен юрист той решил да построи своя собствена сграда: тя станала изключително голяма, съчетавайки училище с ъглова кула.
Torre Accursi e построена през 13 век, а малко след направата й общината купува кулата от Акурсио. Построява впечатляващият часовник, който виждаме днес и той става най- важният в града. Всички други градски часовници се сверяват по него.
Портиките на Болоня Ви приветсват
Сред най- важният символ за Болоня са неговите характерни портици (пристройка към вход в сграда, чийто покрив обикновено е подпиран с колони – колонада). Те се намират почти по всички улици, като общата им дължина достига 38 км. само в центъра. Строителството им започва още през 11 век и до 20 век продължават да се строят. Смята се, че имат уникално световно значение, заради датирането си.
Най- известният портик и един от най- старите в света се намира в катедралата Casa Isolani на улица Strada Maggiore – един от осемте все още съществуващи портика в света. На същата улица се намира и най- голямата quadriportico. Тя е в базиликата Santa Maria dei Servi. Абсолютен рекордьор по тези съоръжения, продължаваме с това, че в Болоня е и най- високата портика – намира се в двореца Archbishop’s и достига почти 10 метра.
Първото висше училище в целия Западен свят
Градът е известен с най-стария в света университет —”Alma Mater Studiorum”. Той има много древен произход, правейки го първото висше училище в целия Западен свят. Историята му се преплита с историите на велики фигури, извършвали дейност в областта на литературата и науката. Също така е неделимо свързана с културния облик на Европа. Основан е през 1088 г., и е един от най-развитите в цяла Италия. Сред известните възпитаници на Болонския университет са Данте Алигери, Николай Коперник, Бенито Мусолини, Умберто Еко и други. Към днешна дата Университетът си има и факултет по земеделие.
Университетското образование започва развитието си в Болоня още в края на 11-и век. На разположение там има преподаватели по реторика, по граматика и логика. От 14 век започва и обучение по медицина, аритметика, философия, астрономия, а малко по-късно – и по теология. През 18-и век, по времето на т. нар. индустриална революция, Болонския университет прилага научното и подпомага технологическото развитие. От този период е и обучението на Луиджи Галвани. Той, заедно с Бенджамин Франклин, Алесандро Волта и Хенри Кавендиш е един от основателите на електротехниката в съвременния й вид.
Модерният дух на Болоня
Италианският град Болоня не е място, което може да бъде разгледано само за един ден. Все пак за толкова не може да обиколите всички градини, паркове, музеи, интересна архитектура, църкви, километрични пазарни улици и, разбира се, чудесна храна. Така че си отделете няколко дни, за да се потопите в средновековния му чар.
Градът е оживен и се променя от година на година. Ако областта Емилия-Романя е географският и гастрономически корем на Италия, то град Болоня, столицата на Емилия-Романя, е нейният пъп. Въпреки това туристите не бива да пропускат града, защото той представлява един микрокосмос от всичко, което ще откриете в цяла Италия: приятелски настроени местни жители, пешеходни зони, красива архитектура и вкусна храна.
Една от главните и съвременни улици е Via Indipendenza. Там се намират модерните магазини – рай за шопинг маниаците – магазин след магазин, всеки на по 2-3 етажа. Влизаш уж в някакъв нормална постройка, а вътре се изгубваш, защото е огромна. Там са познатите марки, които все по- често започват да се появяват и в нашите молове.
Време е за пица и паста
Няма как да подминем и кулинарната страна на Болоня, все пак не си бил в Италия, ако не си ял паста или пица. Градът изобилства от малки и големи ресторанти, сгушени в малките старинни улички. Когато седнеш в някой от тях и поискаш истинската, класическа италианска пица – сервитьорката веднага ти предлага Капричоза. Не разбирайте обаче капричоза по български – с царевица, наденица, чушки и какво ли още не отгоре. Италианците слагат само доматен сос, гъби, прошуто и моцарела, а резултатът надминава всички очаквания. Пригответе се да изядете най- сочната пица в живота си, която буквално се топи в устата Ви. Пастата. И тук заложете на класическото – болонезе. Повечето ресторанти в Болоня предлагат домашна паста, т.е. готвачът прави собственоръчно тестото, след което го нарязва в желаната форма. На почит в Болоня не са спагетите, а талятелите – широките лентички. Сосът Болонезе е изключително гъст и повечето от него е месо. Към всяка порция Ви се полага цяла купичка с пармезан – Вие изяжте колкото поискате. Без повече описания на вкуса – само би Ви подразнило.
Каквото и да опитате пригответе поне 15 евро
Средната порция пица и паста в повечето ресторанти излиза около 10 евро. Няма нужда да поръчвате вода, защото така или иначе те ще Ви донесат и е безплатна. Мнозина свързват кафето с Италия и обратното, защото там наистина се предлага много качествено и ароматно кафе. Когато се поръчва кафе в Болоня, трябва да се има предвид разликата в цените. В много от добрите пицарии то струва в пъти повече при поръчка на масата, отколкото на бара. Ето защо много от италианците го консумират на бара преди работа и освобождават масата за туристи. Много от тях казват на бармана как го искат, за да знаят за какво плащат. Кафето се сервира късо, за да се изпие бързо – максимум на три глътки. Само на закуска може да се сервира самостоятелно – иначе след хранене. Те не са свикнали, освен на закуска, да пият кафето с мляко. Ето защо всяка поръчка на капучино след 11 часа, в повечето случаи, се прави само от туристи. Сипано направо в напръстници, италианското кафе е силно и ароматно, има го от 0,90 до 2 евро (не казвайте, че искате да пиете кафе американо, защото ще ви го разредят с вода).
Кестени на скара
Както на повечето места на Стария континент не може да не обърнем внимание и на уличните продавачи на различни вкуснотийки. Болоня е изпълнен с малки улички с много кафенета и барове, където можеш да спреш и да похапнеш сандвич, пица на парче, да пиеш кафе или да хапнеш сладолед. Цените са прилични, пиците на парче са по 1,50 евро до 1,80. Дори и в зимно време по уличките се разхождат колички със сладолед. Той се продава на различни грамажи или според кофичката, в която ти го сипват – най-малката е по 2,50 евро, но е невероятен, задължително трябва да се опита. Силно впечатление правят малките „ресторантчета“, където се продават печени кестени. Продавачът е нахлупил дебело яке, ръкавици и дълга шапка – като същевременно пече кестените върху скара. Порциите започват от 1, 50 евро.
Ако отидете в Болоня ще добавите лично още стотици впечатления и места за посещение. Ще добавите към менюто равиоли и морски дарове. Ще добавите още 10 вида кафе и поне още 9 вида пица. За красотата и старите постройки всеки може да си намери нещичко – ако не си падате по старинните постройки, не е трудно да се впечатлите от някой модерен салон, а още по- лесно е да се възхитите на съчетанието между модерно и антично. И понеже има какво да се види предлагаме Ви вече да запланирате своето Микеланджелско пътешествие.
Градът е домакин на най-голямото изложение за земеделска техника
В италианския град Болоня за 42 път се проведе най- мащабното изложение за земеделска техника в Европа –EIMA International. Само за първия ден на събитието посетителите бяха с 20 % повече спрямо 2015 г. Рекорд след рекорд белязаха изложението. Своите продукти представиха 1900 компании от 50 различни държави. Изключително голяма бе международната насоченост. Събитието бе посетено от 80 чуждестранни делегации от 70 държави, включително България.
Изминалото изложение постави акцент върху един основен проблем за Европа – криза в продажбите на земеделска техника. По традиция лидерът в производството – Европа – отчита намалени продажби, заедно с Китай и Бразилия, докато при Индия има ръст. На пазара обаче се появяват нови играчи, като Виетнам, Филипините, Камбоджа и Етиопия.
Според статистиката, подготвена от Agrievolution, през първите 9 месеца на годината има спад в продажбите в Европа (- 6 %), Китай – 29 %, Бразилия – 17 %, Русия – 19 % и Япония – 24 %. Малко страни записват положителен тренд – Индия + 17 %, Турция + 7 %. Пред „Агрозона“ президентът на FederUnacoma (Италианска федерация на производителите на селскостопанска техника) Масимо Голдони съобщи, че България произвежда едва 2 % от машините в Европа.
ГЕОРГИ УЗУНОВ
