Дай Боже, това правителство да не бъде популистко
Интервю на Светлана Трифоновска, сп. „Агрозона“, юни 2013 г.
– Господин Христов, какво очакват земеделците от политиците?
– Очакват да си вършат работата – както ние на полето, така и те в администрацията. Има неща, които вече изостават от сроковете. Последното събиране на тематичната работна група за изготвяне на Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за следващия програмен перио, беше в началото на април. Оказа се, обаче, че фирмата, която трябваше да направи анализ и да представи стратегия по ПРСР, е объркала името на програмата или самата програма. Този анализ беще калпаво написан и нямаше върху какво да правим бележки. Казвам това, защото аз и нашата асоциация /Национална асоциация на зърнопроизводителите/ наричаме нещата с истинските им имена и никога не спестяваме нищо на управляващите. Затова не винаги им се харесваме, но пък това малко ме засяга. Много е важно как ще структурираме и развием следващата ПРСР. Все пак става въпрос за милиарди евро, които ще влязат в българското земеделие. Апелирам програмата да бъде балансирана и да има средства за всички сектори, защото нас зърнопроизводителите винаги са ни обвинявали, че вземаме най-голямото парче от пая. Нека да има за зеленчукопроизводството, за овощарите, за лозарите, за животновъдите. Специално искам да подчертая, че според мен птицевъдството и свиневъдството не трябва да се подпомагат, защото са индустриализарани и поради тази причина те не се подпомагат никъде в ЕС. Нека средствата да бъдат разпределени според дяла на съответните сектори към брутния вътрешен продукт (БВП). Защото не може да отделяш 100 за единия и 100 за другия, при положение, че единия заема 30%, а другия – 5%. Защото през последните 2 години сме свидетели на такъв подход, докато преди 3 години разпределението беше в наша полза. Имам предвид, че първата година от мандата си предишните управляващи дадоха 300 млн. за зърнопроизводство, макар че тези средства бяха за подпомагане на единица площ. Затова нека сега да се направи един анализ, за това кой сектор – какъв дял има и в зависимост от това – какво да му се даде.
– Кой е основният фактор, който ще помогне на селските райони да бъдат развити?
– ПРСР, както вече казах, трябва да бъде много добре балансирана. Когато на събирането на тематичната работна група, която споменах, програмата беше представена, имах чувството, че това е една програма за регионално развитие. Предвиждаше се много средства да се предоставят за инфраструктура. Да, вярно е, че селата са много зле откъм инфраструктура, но средствата за земеделски дейности първоначално бяха твърде малко. Искам да обърна внимание и на вече отминаващата ПРСР 2007-2013. Знаете за средствата по мярка 125, която касае поливното земеделие. Тези пари така и не можаха да бъдат усвоени. За мен бъдещето е в земеделието и то не само в сектор зърнопроизводство, а и в другите видове растениевъдство, зеленчукопроизводството, овощарството. Но те няма как да се развият без поливно земеделие. Каквото и да се прави като политика оттук насетне, то трябва да бъде пречупено през призмата на поливното земеделие. В противен случай ще бъдем много изостанали и в никакъв случай няма да сме конкурентноспособни. Смятам, че голяма част от средствата трябва да бъдат насочени към поливно земеделие и площите, които са се поливали в България дори трябва да бъдат увеличени. Говори се, че във времето преди 1989 г. са поливани 12-13 млн. дка. А сега е добре да ги направим 14-15 млн. Но нека политиката не бъде такава, каквато беше досега. Това е моят апел към управляващите – на само да говорим за земеделието, а да пристъпим и към дела.
– Коментирайте значимостта на политическата стабилност по отношение на бизнеса и по-точно на земеделието?
– Който и да управлява, трябва да се насочи към краткосрочните проблеми, да се изведат приоритети и да започнат да се изчистват едно по едно нещата. Много е неприятно, когато влизам в МЗХ и има един дневен ред, който се повтаря от години насам. Нямаме ли промяна в дневния ред, ако точките са едни и същи, значи буксуваме и стоим на едно място. Има много закони, които трябва да бъдат променени. Визирам Закона за опазване на селскостопанската продукция, Закона за подпомагане на земеделските производители, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Освен това и някои чисто нормативни уредби. Времето върви, поземлените отношения се променят, съответно и нормативната уредба трябва да се промени. Даже, ако разглеждаме поливното земеделие, ние няма как да го прилагаме, ако не се направят някои промени.
– Повдигнахте много интересен въпрос за опазването на земеделските земи и на земеделската продукция. В тази насока искам да попитам дали имате някакви конкретни предложения?
– В Закона за опазване на селскостопанската продукция все още съществуват думи като „народна милиция”. Не е променян, откакто е написан през 70-те години. Там фигурират глоби от 2 лв., 5 лв. Има райони в страната с по-наситено ромско население, където колегите не могат да си опазят продукцията. Ставаме свидетели на една абсолютна безнаказаност. Това също е обръщение към политиците, защото бизнесът отново е ощетен.
– Имате ли някакви предложения за делегиране на права или конкретна идея?
– В нашата асоциация не сме си поставяли за цел да разглеждаме конкретно този закон, но, ако новото правителство му се даде приоритет, ще седнем, ще помислим и ще дадем нашите предложения. Обикновено малките и средни производители, особено овощарите и зеленчукопроизводителите, са най-уязвими. С промяна в този закон ще бъдат подпомогнати най-вече те. Знаете какво беше преди години в Кюстендилско. Там нещата до голяма степен се решиха със съдействието на държавата и общините. Което означава, че когато държавата има желание да направи нещо, може да го направи.
– Нека да се върнем към подпомагането на птицевъдството и свиневъдството. Давате ли си сметка срещу какво се изправяте с такъв призив?
– Срещу нищо не се изправям. Просто такава е европейската практика. Европейски пари за птицевъдство и свиневъдство не се дават, защото в Европа се смята, че индустриалното животновъдство не трябва да се подпомага. Всяка една държава има право да ги подпомага с държавни помощи. Последната година това се случи в България. Не съм против тези сектори да бъдат подпомагани, но както казах, трябва да се субсидират всички браншове, без значение от региона или нещо друго. Това, което е основен проблем, когато се разпределят средства, независимо дали европейски или национални, е, че трябва да се обърне внимание на това, съответният сектор какъв дял заема от икономиката. И когато се правят анализи и се влагат някъде пари, да се прецени дали се прави реформа или наливаме вода в пясъка. В противен случай тези средства ще се дават без да има резултати – щом се отделят от бюджета, значи трябва да има някаква възвръщаемост. През последните години се изговори много срещу зърнопроизводителите и как сме ощетили зеленчукопроизводството и животновъдството. Но най-големият проблем на последните два сектора е нерегламентираният внос, наречен контрабанда. Държавата трябва да се заеме първо с това, ако иска да помогне. Сивият сектор, като цяло, вреди на икономиката – без значение дали е селско стопанство, енергетика и т.н. Сивият сектор е една нелоялна конкуренция за тези, които са на светло. Какви са фактите? Кой продава без документи в България – малките земеделски производители. Нямат фирми, нямат регистрация, само чертаят площи за субсидии. Работят 200 дка, продават си зърното без документ – няма фактура, няма нищо. От там тръгват нещата. Те произвеждат това, което тръгва по веригата без документи. Следващите, които ще управляват, да си направят изводите и да решат дали наистина ще се борят със сивата икономика или ще го правят само проформа, както предишните. Ако държавата желае, има доста механизми, чрез които, ако не на 100%, то в голяма степен, да се пребори със сивите сектори в страната. Не говоря само за земеделие. Зърнопроизводителите бяхме пряко обвинявани за източване на ДДС. Оказа се, че не става въпрос за зърнопроизводители, а за някакви фирми – обикновено търговски, които са някъде по средата на веригата.
– Защо последните две правителства се страхуват от зърнопроизводителите?
– По-скоро не им харесва това, че ние винаги, на висок глас, наричаме нещата с истинските им имена. През 2009 г., юни месец, бях направил едно събиране, точно преди да обявят кабинета „Борисов” и лично от тогавашния бъдещ премиер беше заявено, че ще се направи закон за браншовите организации. За три и половина години това не се случи. Обикновено политиците казват на народа, че желаят да има добре структурирани неправителствени организации, браншови организации, но това са само думи. Никой не иска силни браншови и неправителствени организации, защото те обикновено са коректив – и на политиците, и на обществото. Не мога да кажа какво ще се случи оттук насетне. Друго нещо, което трябва да се направи е, че всички земеделски производтели в България, без значение какви, в това число птицевъди и свиневъди, трябва да могат да се ползват от гориво с намалена ставка на акциза, така, както е при всички останали 26 държави членки. Единствено българският фермер не ползва безакцизно гориво.
– Какви са вашите очаквания към новите управленци?
– Много са. Дай Боже със следващото правителство популизмът да остане на заден план. Ако това нещо се случи, България ще отиде много далеч, сигурен съм.
Радослав Христов е зам. председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/. Завършил е „Икономическа социология” в УНСС. От 1996 до 2000 г. работи в сферата на услугите в селското стопанство. През 2000 г. започва да се занимава със зърнопроизводство. До края на 2011 година е бил председател на УС на НАЗ.
