Инж. Ваньо Славеев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенцията за „Борба с градушките“
– Г-н Славеев, новата схема за борба с градушки трябва да покрие над 91% от територията на страната. Кога се предвижда да влезе в действие?
– Стратегията беше разработена между Министерството на земеделието и храните, Агенцията за борба с градушките и Института за космически изследвания към БАН. Целта е да започне изграждане още тази година и догодина в частта ракетен способ всичко да бъде изградено и направено. По отношение на самолетния способ – той ще влезе в сила през 2018 г.
– Тоест до началото на сезона за борба с градушките догодина трябва да бъдат изградени всичките нови 32 площадки. Има ли осигурен финансов ресурс за това?
– Бизнес планът е готов и ще бъде представен на министъра на финансите. По принцип има обещание, че средствата ще бъдат осигурени от държавния бюджет.
– Покупката на двата предвидени самолета също ли ще е със средства от държавния бюджет?
– Да. Това са 17, 9 млн. лева за изграждане на 32-те нови площадки. За да проработи авиационният способ за борба с градушките, е необходимо да се разшири радарната система за получаване на метео информация, така че самолетите да могат да бъдат осигурени в информационно отношение. Това са допълнително още 3 радара и идеята е за в бъдеще самолетите да са собственост на държавното предприятие, което ще бъде наследник на Агенцията за борба с градушките, но ще бъдат закупувани поетапно. Силно пресеченият релеф на територията на страната предполага два метода за борба с градушките – борба под облаци и борба над облаци. Особено за Рило-Родопския масив е задължително борбата да е над облаци, тъй като там просто е невъзможно да летят леките самолети. При град турболенцията е много голяма и е твърде вероятно пилотът да катастрофира. Затова ние мислим да закупим два самолета, оборудвани изцяло за борба с градушките над облаци. Дали ще бъдат нови или втора ръка е без значение. Втората ръка е по-евтина, а има необходимото оборудване.
– Какъв ще е бюджетът за борба с градушките?
– За 2017, 2018 и 2019 г. са предвидени от 17,256 до 17,625 млн. лв. на година. Тези 17 млн. лева са нещо като проектобюджет на държавното предприятие, отговарящо за градушките. Средствата ще се осигуряват от таксите на земеделските производители, които ще ползват услугата градозащита. Предвидени са от държавния бюджет 18 млн. лв. капиталови вложения, с които ще се закупят три нови радара, два самолета, ще се изградят 32 нови площадки, ще се обновят старите площадки. Цената на земеделската застраховка беше анонсирана между 50 ст. и левче в зависимост от нивото на застраховката – дали 50% ще бъдат признати за 100% щети или 75% ще бъдат признати за 100%.
– Нека разясним формирането на цената.
– Това го предложи застрахователят. Прави се застраховка – единият вариант е 50% загуби да се признават за 100%, тогава тя има една цена и другият вариант – когато 75% загуби се признават за 100%. При това положение цената е различна.
– По желание ли ще е застраховката?
– Напротив. Таксите реално постъпват в Агенцията/държавното предприятие. Презумпцията е всички да бъдат застраховани. Няма как да се получи защита на цялата територия, ако не си платят всички. Държавното предприятие плаща таксите застраховка пред застрахователите. Когато има ударени площи, тъй като ние не сме собственици на земята, застрахователят кореспондира с отделния производител и му изплаща на него…
– Тоест, според това каква такса е платил, за какъв процент щети?
– Да.
– Можем ли да направим аналог със застраховката „Гражданска отговорност“ – ще бъде задължителна за всички стопани?
– Да, можем.
– Нека обобщим сроковете.
– През следващата година се надяваме силно да успеем да изградим ракетния способ и новата радарна система, с която да се покрие територията на цялата страна. А за по-следващата година се надяваме вече и самолетният способ да бъде включен за цялата територия на страната.
– А плащането на застраховките от кога започва?
– От по-следващата година.
– От 2018 г. земеделците трябва да плащат застраховки, тогава влиза и действие и цялата нова система за борба с градушките.
– Да.
– Авиационната техника по-голяма защита ли ще осигури от ракетите?
– Като площ – да, тъй като с ракетния способ 11,140 млн. дка ще бъдат покрити – обработваемите земи, трайни насаждения, площи със смесено предназначение. При самолетния способ тази цифра е около 25,5 млн. дка. Самолетният способ е, естествено, по-мобилен, покрива по-голяма площ, но вероятността за недопускане на твърди валежи при ракетния способ е много по-голяма отколкото при самолетния способ.
– Тоест ракетите си остават по-ефективния метод?
– Да, затова нашата концепция е в районите, където статистиката показва по-чести градушки, да продължи да се използва ракетният метод с леко разширение – Казанлък и Карлово. В областите, където опасността от градобитие е по-малка, ще бъдат използвани самолети.
– В кои други райони на страната най-често има градушки?
– Това са областите, в които са разположени нашите командни пунктове с ракетните площадки – Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен.
– Колко работни места ще бъдат разкрити с изграждане на новите площадки?
– На всички 200 съществуващи и новите 32 ракетни площадки ще има по 3-ма ракетострелци. Численият състав на агенцията става общо 894 човека.
– Ракетострелците заплашиха с протести заради ниското заплащане, тежките условия на труд и заради това, че на места са останали по двама. Как стои въпросът сега?
– Заплатите успяхме да ги повишим с между 5 и 10% в зависимост от атестацията, но сами разбирате, че на 420лв. увеличение от 5% е 21 лв. В момента имаме площадки с по 2-ма ракетострелци и по 3-ма. За в бъдеще са предвидени на всяка площадка да има по 3-ма ракетострелци и заплатата да бъде 500лв. за всички тях.
– Министър Танева каза, че до средата на май са изстреляни повече от половината от всички ракети, изстреляни през 2015 г. Ще има ли достатъчно ракети до края на настоящия сезон?
– При нормална година броят на изстреляните ракети варира между 3 и 5 хиляди. Изключение прави само 2014 г., когато са изстреляни 14 хил. ракети. За тази година бяхме закупили 7898, което е една добра зареденост. Само за май месец обаче са изстреляни 4229, т.е. наличността към момента ни е 3669 ракети, а сезонът тепърва е започнал. Анонсирали сме пред зам.-министър Цветан Димитров искане за допълнителен лимит. В най-скоро време очаквам да ни се разреши и да закупим още ракети, за да сме сигурни, че сезонът ще бъде осигурен.
– Колко ракети мислите, че трябва да бъдат закупени още?
– Статистиката и прогнозата са едно, реалността е друга, но в разговори с фирмата производител бяхме уверени, че ще бъдем осигурени с ракети – толкова, колкото са ни необходими. Всяка прогноза би била погрешна. Статистиката сочи от 3 до 5 хиляди ракети на година, а ние само за 1 месец сме изстреляли тези ракети…
– А ще има ли финансов ресурс за допълнително необходимите?
– Ще има.
– Колко време отнема доставката на самите ракети – може ли да се стигне до ситуация, в която няма налични ракети за действие?
– Не, не може. Доставката е за часове. След всяко по-масирано въздействие ракетите се преразпределят между площадките. В момента има зареденост средно по 17-18 ракети на площадка, така че това е достатъчно.
– Гарантира ли се изцяло, че няма да вали градушка от даден облак при изстрелване на ракети?
– Целта на градозащитата е да се извали облакът предварително и малките градови частици, докато падат на земята, да се разтопят и да вали само дъжд. Да, случва се понякога и съвсем ситен град, но той не нанася такива поражения.
– В западни страни стопани практикуват да закриват с мрежи насажденията си, за да ги предпазят от градушка. Това прави ли се тук?
– Зеленчукова градина от половин декар ще покриете, но масивите на Добруджа няма как да ги покриете. За мен това е анахронизъм, всеки се спасява сам – няма как да стане това.
– Достатъчно навременна ли е информацията, която получавате, за да предприемате адекватни действия?
– По интернет ние ползваме услугите на целия свят, но радарите ни са най-точната информация за нас, защото тя е актуална. Обновява се на всеки 4 минути. Освен това радарите гледат на 100-150 км извън територията на страната, така че имаме информация още от предния ден за опасност от градовалежи. Това обаче е прогноза на командните пунктове, смените дежурят 24 часа, непрекъснато се наблюдава метео обстановката и не можем да бъдем изненадани. С новите радари ще се покрие територията на цялата страна, така че ще се изгради една много съвременна противоградна защита.
