Разследване на БНТ разкрива стряскащи липси, неработещи съоръжения и икономии за сметка на здравето на потребителите
Докато милиарди левове потъват в проекти за „гола поляна“, 12 области в страната остават без никакво пречистване на питейната вода. Предаването „Следите остават“ по БНТ извади наяве мащабна картина на административен разпад, при която стари и нови пречиствателни станции стоят като паметници, а в редица села от чешмите тече кал и бактерии.
В последните си издания предаването „Следите остават“ представи шокиращи данни: България е трябвало да разполага с 400 пречиствателни станции за отпадъчни води, но реално съществуват едва 180. Още по-тревожно е, че 1/3 от тях не функционират, а 11 проекта, платени напълно и с Акт 16, на практика са празни поляни. На фона на 4 милиарда евро, инвестирани от Европа и националния бюджет, европрокуратурата все още не разследва липсващите милиарди.
Този разпад поставя въпроса: Какво е състоянието на станциите за питейна вода?
„В България повърхностният отток е 97,5% от общия отток. 82% се формира в планините, което означава, че това е чиста планинска вода. И ако там някъде по трасето нещо става, ние сме виновни да бъде замърсена. Повърхностни води (реки и язовири) се ползват за около 47%. Останалите 53% са подземни води, сподели в ефира на БНТ проф. д-р инж. Петър Калинков, зам. – председател на Българската асоциация по водите.
Според нормативната уредба, пречиствателни станции за питейна вода има там, където водата е от повърхностни водоизточници. Там, където са подземни, пречиствателни станции няма, защото се счита, че подземните води са чисти.
„В България няма официален регистър за броя на пречиствателните станции за питейни води. Към днешна дата имаме около 65 броя пречиствателни станции. Имаме големи, които обслужват цели области – на язовир Камчия, софийските „Бистрица“ и „Панчарево“, „Йовковци“, обясни доц. д-р инж. Галина Димова, УАСГ.
Още по време на разследването за урана в Хасково, екипът на предаването „Следите остават“ се натъкна на две неработещи пречиствателни станции. Едната е край село Ябълково, където покрай река Марица са разположени кладенците за 40 % от питейната вода на Хасково. При цялото замърсяване с уран, алфа-активност и манган, тази станция не работи вече 14 години. Спряна е от 2012 г.
В Харманли и Свиленград също са предвидени изграждания на пречиствателни станции до края на 2029 г. Другата неработеща станция е на брега на язовир „Тракиец“ – тя изобщо не е работила и сега е изоставена. А тя би била най-близкото решение за водата на Хасково.
От ВиК холдинга става ясно, че 26 оператора управляват 48 пречиствателни станции. 11 ВиК оператора обаче изобщо нямат пречиствателни станции. Това са областите Варна, Видин, Враца, Добрич, Ловеч, Плевен, Силистра, Стара Загора, Ямбол и Разград.
От КЕВР добавят още областите Русе и Пазарджик, както и по-малките Троян, Брацигово, Кресна и Сапарева баня. Към тях спадат и онези, които са изградени, но никога не са работили, били са обрани или забравени.
Такава е станцията за Трявна (Няйковци), „Самораново“ за Дупница, „Етрополе“ и недовършената станция на река Черни Осъм. Най-голямата непусната станция е тази на град Сливен – тя е напълно изградена, но поради административни проблеми и липса на водопроводи не работи.
По данни на МРРБ още седем станции не работят. Едната е „Габра“ (Елин Пелин) – тя е на 60 години и не работи от 2000-та година. От 25 години никой не я ремонтира. Друга е „Гара Лакатник“ край Своге , която е на 44 години– не работи от 15 години. В община Ботевград има 4 станции (Литаково, Радотина, Скравена, Гурково), които са спрени малко след изграждането им през 2015 г.
„Преди 2000 г. станциите изпълняваха основни изисквания за мътност. От 2000 г. влязоха нови европейски разпоредби за мътност до 0,3 нефелометрични единици. Това е много трудно изпълнимо. Със сигурност се изпълнява в София, но при малките населени места не може да се постигне,“ обяснява проф. Калинков.
Поради драстичното намаляване на населението и повишаването на ефективността на домакинските уреди са намалели водните количества. Голяма част работят с капацитет около 50-60%. Доклад на ВиК холдинга до министъра на регионалното развитие от 2022 г. съобщава, че от 37 станции само 23 са в добро състояние, а останалите 14 се нуждаят от пълна или частична реконструкция. Признава се, че в немалко селища питейната вода не отговаря на изискванията. Сочи се, че в повечето станции няма изградени системи за пречистване на технологични отпадъчни води и те се заустват в реки и язовири, което създава риск от замърсяване и на подземните води.
В доклада се посочва, че ВиК операторите не използват коагуланти, флокуланти и сорбенти, включително и от водите на язовири, които след падане на значителни валежи, водите стават мътни. Правят се икономии от такива реагенти за сметка на качеството на питейната вода. Посочва се конкретно, че в станция Стоките в Севлиевско не се използват реагенти и не се пречистват технологичните отпадъчни води.
В Търговище не се използват коагуланти. В смолянско – само 2 от 7 пречиствателни станции използват коагуланти. В Пловдив станцията е на 120 години и пречиства вода само за малка част от града. В София област, в Златица, е в експлоатация само първото стъпало от общо пет. В Мирково е изправно само механичното стъпало. Една от построените пречиствателни станции, която също не работи, е тази в Етрополе. Тя е изградена и оборудвана с работещи утаители, но има проект за реконструкция за над 6 милиона лева.
По искане на кмета на община Етрополе се възложи модернизация, но решението на проектанта е изграждане на нова станция на нова площадка. Новата цена вече е над 12 милиона лева и то за почти двойно по-малък капацитет.
В с. Бързия, Монтанско, също има готова пречиствателна станция, построена през 2015 г. за 5 700 000 лв. Но вместо да подобри водата, тя не работи и водата става все по-лоша. От години от чешмите в с. Бързия тече кал и водата е със съмнително качество. Станцията е работила може би една година и оттогава до ден днешен не работи. Водата не достига.
РЗИ Монтана посочва, че в Бързия през последните две години се наблюдава появата в питейните води на Колиформи и Ешерихия Коли.
Случаят с „призрачните“ пречиствателни станции в България не е просто въпрос на лошо инженерство, а на хроничен административен и контролен отказ. Инвестирането на милиарди в бетон и метал, които не произвеждат чиста вода, превръща водния сектор в „черна дупка“ за публични средства.
Източник /Снимки: БНТ
