Президентът на „Копа-Коджека“: Бюджетът за ОСП след 2027 г. трябва да бъде увеличен

Мариана Климентиева
Мариана Климентиева
4 Минути

Ние сме и трябва да бъдем главен герой на ново споразумение за конкурентоспособност на земеделските производители, заяви Масимилиано Джиансанти

„Институциите на Европейския съюз (ЕС) трябва да възвърнат доверието на земеделските стопани. Трябва да се направи специално увеличен бюджет за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г.“ Това заяви президентът на европейската организация “Копа-Коджека” Масимилиано Джиансанти в заключителната си реч на Конгреса на европейските земеделски производители, който се проведе в Букурещ, съобщи БТА.

От българска страна в събитието участваха Преслав Борисов и Милена Евтимова от ръководството на Български фермерски съюз (БФС), съобщиха от браншовата организация, която е член на “Копа-Коджека”.

Джиансанти потвърди колко уязвима е фермерската общност от кумулативното въздействие на политиките, пазарните условия и геополитическите събития.

Според него са необходими още и съгласуваност в областта на търговията, промяна на споразумението с Меркосур (между ЕС и страните от Латинска Америка и Карибите) и действия за увеличаване на възнаграждението на земеделските стопани.

“Ние сме и трябва да бъдем главен герой на ново споразумение за конкурентоспособност на земеделските производители, което поставя селското стопанство в центъра на европейския проект: осигуряване на справедливи доходи, производителност и иновации по пътя към екологичния преход”, каза той в обобщение.

Настоящият министър на Съвета по земеделие и рибарство на ЕС Ищван Наги и румънският министър на земеделието Флорин-Йонуц Барбу подчертаха спешната необходимост европейските правителства да се обединят в осигуряването на жизнеспособно бъдеще за сектор, който е конкурентен, издръжлив и в интерес на фермерите.

Предизвикателствата и трудностите, пред които е изправена фермерската общност днес са много.

Фермерите и земеделските кооперации са изправени пред несравними конвергенции на икономически, климатични и социални проблеми: геополитическа нестабилност, екстремни климатични явления, нелоялна конкуренция, високи разходи за вложени ресурси, липса на справедливо възнаграждение и административна тежест,“ коментира Преслав Борисов от БФС.

Земеделските кооперативи са път към устойчиво и конкурентоспособно селско стопанство, посочиха участниците в дискусиите. Те ще осигурят сътрудничество между фермерите и експертите с цел обмен на най-добри практики и усвояване на новите технологии в земеделието. Според някои от лекторите трябва да се промени и начинът, по който ЕС комуникира с представителите на селскостопанския сектор.

Темата за климатичните промени и устойчивостта беше водеща по време на всички дискусии.

Образци за повишаване на природосъобразността бяха използването на фотоволтаици, селективното събиране на реколтата и намаляването на хранителните отпадъци, независимо дали са за консумация или за фураж за животни.

Информация относно развитието на генетичния състав на семената в определена среда, влиянието на климата върху почвите и възможността за предвидимост на крайния резултат може да бъде събрана много по-лесно чрез специализирани бази данни. Това ще улесни фермерите и ще им помогне да вземат по-информирани решения. Целта е подобряване на дейността и намаляване на разходите. За да се намали разминаването между съвременните технологии и практическата приложимост, дребните земеделски стопани трябва да получат достъп до фундаментални методики, а не само до модерни такива.

Друга тема на разговор беше овладяването на водната криза,

което е от съществено значение за осигуряването на устойчивото бъдеще на селското стопанство и за опазването на естествените екосистеми. Замърсяването и липсата на инфраструктура в селските райони превръщат ефективното управление на водните ресурси в скъпоструващо предизвикателство. Малките земеделски стопанства често изпитват затруднения поради високите разходи и липсата на модерни техники, което ограничава способността им да се адаптират. Въпреки това решения като повторното използване на водата и инвестирането в ефективна инфраструктура са рентабилни в дългосрочен план.

Снимка: Facebook/Copa-cogeca.eu

Мариана Климентиева е магистър по „Журналистика“ в Софийски университет "Климент Охридски". Кариерата ѝ започва през 2004 г. Работила е за водещи печатни и онлайн издания, сред които в."Телеграф", в."Монитор", stolica.bg, economic.bg. Специализира в ресори като земеделие, икономика и актуални новини, като се стреми винаги да поднася задълбочена и обективна информация. В Аgrozona приоритет са й теми, свързани със съвременните тенденции в земеделието, устойчиво развитие, иновации в аграрните технологии и европейски политики за селските райони.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама