Православната църква отбелязва днес едно събитие, станало преди повече от 2 000 години. Лазаровден е винаги в съботата преди Страстната седмица и се посвещава на праведния Лазар, когото Иисус Христос възкресил на 4-ия ден след погребението му. Чудото било извършено в знак на благодарност от Христос за гостоприемството на Лазар.
Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които са в Църквата ползва до ден днешен.
Богослужението на празника
Богослужението на Лазаровден се отличава с необикновена проникновеност и значимост. Лазаровата събота е пасхално тържество – единственият ден в богослужебната църковна година, когато възкресната (неделната) богослужба не е в неделя.
Народната традиция свързва празника с обичая лазаруване, който се извършва само от млади момичета. На този ден момичетата, облечени в народни носии, обикалят домовете и пеят на стопаните за здраве, а те ги даряват със сурови яйца.
Честит празник на всички именници!